Готвим с компири от Полша, лук от Унгария и фасул от Испания  

Пред бакалницата на наш Гого Айдуко се беха сбрали сума ти баби и чекаха да докарат от евтиното олио, та белким спестят по некой лев от пенсиите си. И докато чекаха, си говореха коя каква манджа готви у тая жестока скъпотия.

– Вчера опедепцах една манджа, ум да ти зайде! – взе да се хвали баба Славена. – А за да стане по-блага, турих и неколко компире от Познан, оти е благ и лесно увира...

– Макя, говориш глупости, Славено! – прекъсна я грубо баба Тотка, кварталната клюкарка. – Познанскио компир ич не чини, друго си е компиро от Краков! Оти Познан е по на север и земята тамо е клисава, затова от нея прават грънци.

– Па като я запържих с воден лук от Македония – продължи да разказва рецептата си баба Славена.

– Немой да лажеш, сестро! Луко, дека го фалиш, е от Татабаня...

– Отдека? – стресна се баба Славена.

– От Татабаня, една богата област в Унгарията! – поясни на невежата си комшийка стрина Малина.

– Май оттамо докарват и чесновия лук? – подхвърли баба Венка и приклекна като новодошла.

– Имате много здраве! Чесновио, дека го продават на пазаро, е от далечен Китай – люти и мирише на непрани гащи – разтълкува качествата на китайския чесън баба Тотка.

– А па мене най ми аресва фасуло от Германията – едър и сума благ! – намеси се баба Симка и взе да върти главата от пустио паркинсон.

– Ама фасуло, дека толко го фалиш, не е от Германията, а от Испанията, отдека довтаса царчето Симеончо, та си прибра бащинията – поясни баба Гюра.

В това време пристигна пикапът на търговеца и той зафана да разтовара таргите с олио.

– Отдека е оливото, Гоге? – провикна се баба Тотка.

– От Провадия.

– Ма дека беше тоя град, жени? – облещи зъркели баба Тотка.

– Требе да беше у Гобралтар, дека са белите маймуни...

– Олиото е провадийско, при големите солници на Черно море – провикна се ядосан Гого Айдуко.

– И дека е това, Гоге?

– Па у България, до морето...

– Че оно остана ли нещо българско – подхвърли подигравателно баба Гюра.

– Гоге, а кога ще докараш от индонезийските яйца, дека са с по два жълтъка? – захихика баба Славена.

– Какви индонезийски яйца бълнувате! – скастри ги магазинерът. – Яйцата са от Костинброд, ама вие ни от компир, ни от яйца разбирате! Мотики за вазе, да маате из къро и па при мене да пазарувате! Айде, влизайте една по една и пазарувайте, че ми писна от вас!...
 
Спас Вутев, гр. Елин Пелин