Едва оцелявам с пенсията след 43 години трудов стаж

Гледам цирковете и панаирите в парламента и място не мога да си намеря. След четиридесет и три години трудов стаж едвам смогвам с пенсията да си платя сметките и да си купя лекарства, останалото е за храна – може да си представите какъв живот живеем в днешно време ние, пенсионерите. Просто оцеляваме. Статистиката била отчела успокояване на инфлацията, тя добре отчита, ама в България след всеки инфлационен удар цените замират на високия ръст, не на този преди инфлационните процеси. А пенсиите щели да ги увеличават чак от юли месец. Или с други думи, през зимата оцелявайте, както можете. 

Ето и коледни добавки няма да дадат, поне за някои неотложни нужди ги използвахме тези пари. А сега и за Коледа, и за Великден нищо няма да получим. Нека си помислят пак по въпроса. Иначе сглобки и разглобки чуваме всекидневно, ама власт току така не се дава, всички плашат с разпадане на управлението, ама това са приказки за глупаци. Така ли се изпускат облагите, в парламента и управляващите и опозицията си държат кокала и разиграват театро от най-ниска класа. Ако минеш през центъра на София и видиш жълтите павета, клетите, как са хлътнали, каква грозотия са, а това беше една хубава част от стара София. Паветата, дето издържаха американските бомби, съветските ежегодни деветосептемврийски танкове, поколения софиянци, преминали през тях, накрая рухнаха и се предадоха пред управленската немощ и некадърността на съвременните строители от т. нар. „наши фирми“. Ето къде отиват средствата, некадърни управници, алчни фирмаджии, търговци, дето отдавна са си продали душата на дявола. От тия хора какво добро може да произлезе за нас, пенсионерите. Какво да очакваме – нищо. А как сладко говорят, че ние сме техните бащи и майки, че трябва да се грижат за нас. Ето и социалната министърка повтаря за пореден път, че е по-добре всеки месец да има за пенсионерите вместо коледна или великденска добавка. Ама лошото е, че до увеличението през юли има 7 месеца, а ние сме живи хора, на нас ни се иска да си стоплим душата по празниците, да си угодим, да се усмихнем. Ама не – пилците ги броят наесен, а пенсионерите на лято.
 
Цветан Михов, София