Поредният допинг скандал в българския спорт идва в най-неподходящия момент. Не за друго, а защото спортът е в едно изключително незавидно състояние. Отминаха и отдавна бяха забравени успехите от миналото, когато българските спортисти имаха сили да се мерят с първенците в много спортове. Сега борбата е да се спечели някоя и друга квота за участие я в олимпиада, я в европейско или в световно първенство. Медалите и призовите места са рядкост и ако случайно се доберем до нещо, го обявяваме за геройство. Вече е нормално да се радваме на класирания в първите двадесет места на състезания в индивидуалните спортове, в колективните не сме печелили почти нищо в последното десетилетие. Спомнете си бурната радост на баскетболистите ни преди седмица за това, че са се добрали до правото да отидат на голям форум.
Вместо успехи спортът ни е белязан с тежки провали. Катастрофата с отнетите медали в Сеул на Гръблев и Генчев, историята с внезапно изчезналия от олимпийското село в Пекин волейболен капитан Константинов, около чиято история и днес не се говори, лекоатлети, залавяни и наказвани през годините. И сега скандалът с плувците вече идва в повече. Иначе на всички е ясно, че съвременният спорт с неговите постижения винаги ще буди някакви съмнения. Твърдят, че навремето виден български олимпийски деятел, вече покойник, възкликнал по адрес на колоездачния тур във Франция, че не се минават по 150 километра всекидневно в продължение на месец с ядене на пържоли и шоколади. Може и така да е, но лошото е, че нас ни хващат и наказват. Добавете рушащата се спортна база, липсата на места за игра и спорт на децата и отблъскващия имидж на спорта с такива скандали и ще ви стане ясно защо младите са се вторачили в телефоните и таблетите, вместо да са по спортните площадки и терени.
Никола Киров, София
Все още няма коментари