Докога ще гледаме долнопробен театър в парламента

Българската политика все повече започва да прилича на долнопробен комедиен фарс, в който всички играят някаква роля и никой не показва себе си такъв, какъвто е. В него участват всички – от политическите лидери до целите партийни централи. Естествено, централните роли са заети от лидерите на партиите в сглобката, но не са забравени и опозиционните. Основната идея на представлението е да се покажат всички като отговорни политици и патриоти. Ние не се понасяме, ама на, в името на хората правим едва ли не исторически компромис.

Още в изборната нощ банкянският лидер на управлявалата доскоро повече от десетилетие партия заяви, че предстои партиен форум, на който да се реши дали ще подкрепят властта или не. Е, състояха се и повече от една партийни сбирки в рамките на седмица и естествено, подкрепата за правителството беше препотвърдена. Това стана под някакви условия, които звучаха смешно и имаха наистина елемент на комизъм в себе си. Самите лидери на двете партии в сглобката ПП и ДБ пък са се изолирали и избягват много участие в събития, освен ако не ги въвлекат в тях без тяхно желание. Както се случи съвсем наскоро на първия ред в парламента, когато един политик, взел властта в партията на Сараите, съвсем откровено влезе в не особено приятен за слушане словесен конфликт с колега от ПП, гарниран с изрази на простолюдието, нямащи нищо общо с постовете и общественото положение на двамата. Ама нали затова пък е политическият театър.

Засега опозиционерите играят по-второстепенни роли, но поне ги играят пламенно. От партийната централа на „Позитано“ са най-активни, но след нискорейтинговото място в края на подреждането, което дават социолозите, никой не взема стогодишната партия вече насериозно. Възрожденците са си същите, много шум за нищо, а ИТН са извели на преден план един от сценаристите, който въпреки театралните си напъни вече сякаш навлиза в творческа криза. Естествено, от всичко най-доволен е премиерът, който е взел ролята на силен народен водач, който не се плаши да превежда държавата през бурното уж политическо море. А всъщност независимо от ролите си днес политиците пазят, а не бутат правителството, защото добре знаят, че едни нови избори само ще усилят народното недоволство и ще подхранят още повече изборната апатия.
 
Атанас Велчев, София