Добре, че русофилът Радев няма власт

Потресаващи думи на държавния глава за войната в Украйна! Според него Украйна настоявала да води тази война и това трябвало да стане ясно. Добре, че е държавен глава само по титла, без от това да произлиза нищо политическо като последствие и без да има някаква власт. Защото, ако имаше, последствията щяха да са ужасяващи.
Този път Радев, към когото мнозина от поданиците му вече се отнасят с презрение и изпитват истински срам от него, прекрачи една граница, която нямаше право да преминава. Льотчикът се самодемаскира като отчаян русофил и лицемерен прозападен и проевропейски натовски генерал. Какво да направят украинците, ако не настояват да изметат руската измет от страната си? Да му я предоставят на сатрапа Путин, да станат руски поданици и да се откажат от украинска независимост? Да ги разселят по сталински образец по най-затънтените краища на руската псевдоимперия, децата им да раздадат в руски семейства или в домове, в които да забравят украинските си корени? А украинската територия просто да се превърне в руска? И после човекът с ледените очи в Кремъл да се огледа за следващия народ и следващата територия? Само че в Европа това вече е играно, втори път никой няма да го допусне.

Какво ли си въобразява Радев, наистина ли смята да лицемерничи със западните политици, когато е между тях, а тук, у дома, да русофилства на воля? И това ли е лицето на българския генералитет, уж патриоти, а всъщност скрити русофили? За тях един професор политолог и политически наблюдател наскоро каза, че не вярват в оцеляването на Украйна. Иначе всички са уж натовски офицери.

Вероятно затова им беше нужен този пилон като индиански тотем, да ходят там, да му се кланят и взаимно да се преброяват и контролират. Не им ли стига грамадата от бетон и грозни фигури в центъра на София, онзи псевдопаметник, презрително и с омраза наричан от демократично мислещите хора МОЧА, та си издигнаха още един, и то в най-българската планина – Родопите? Поведението на генерала, ескалиращото му русофилство, жаждата за власт отблъскват не само нехаресващите го като политик, но и мнозина от неговите избиратели. Защото вдигнатият му юмрук вече е символ на нещо добре познато ни, към което и не мислим да се връщаме.
 
Стефан Горанов, София