Да успееш в България с честен труд е невъзможно

„Работи! Трудът е велика сила, най-ценен съюзник на крилата, чук на творчеството, брат на таланта!” Свещено е правото на човек да се труди, но… много рядко хората са успявали, защото здраво са работили. Днес да работиш в България и да успееш с честен труд е невъзможно! Говори се, че тези, които работят, за да оцелеят, не обичат работата си, че стават нечувствителни към огорченията. Спомням си, че преди много години имаше работа за всички, имаше някаква сигурност, т. е. там, където младите започваха работа, там се пенсионираха. Бившият ми зет (светла му памет) след уволнение от казармата започва работа в Стар содов завод. Там изкара целия си трудов стаж като енергетик, там се пенсионира и получи тавана на пенсията.

Днес болшинството млади хора не се чувстват уютно в своята държава, защото тя ги е свряла в кьошетата на живота. Затвориха се всички фабрики на илюзиите. В замяна се отвориха фабриките за далавери, което запокити много млади съдби на Терминал 2! Знаем, че илюзиите са предпоставка за мечтите и целите на един човек. А какво е младият човек без мечти, без надежда? Обществото ни днес е не само болно, бедно, то е в колапс, страдащо от липсата на всякаква надежда за по-добър и нормален живот. Негов отличителен белег са страхът и безразличието. Добрите, честните, трудолюбивите, кадърните са излишни за управниците.

Вергилий твърди, че упоритият труд преодолява всичко. Но действителността ни убеждава, че само труд не е достатъчен. Познавам здраво, съзнателно и всеотдайно работещи млади хора, но без видим успех. Наблюдаваме безредие и хаос във всичко, едно безумно пълнене на сметки, гуши за сметка и на гърба на работещите. И ние, и младите хора сме свидетели на това, как болшинството от богатите и преуспелите не работят и не знаят какво е труд. Българските политици не попадат в твърдението, че на земята няма нищо по-велико от двете сили - труд и наука. Те намериха път към „успеха”, т. е. забогатяването без тези сили. За мен успех означава признание, одобрение, положителна оценка, защото трудът не позори човека. Позорят го днес онези, които не го ценят и го заплащат с жълти стотинки.

Свръхбогатите в България натрупаха своето богатство без реален труд. Това стана повод и причина и други да искат да забогатеят по подобен начин, да искат да живеят също охолно в дворци и палати - без правила, без закони, без задръжки, без идеали. Само и единствено с едно божество - парите.

Мисля, че светът би бил щастлив, когато всеки човек намира радост в своя труд, когато трудът му се заплаща достойно и осигурява нормално, човешко съществуване. Тогава всеки ще се отдаде на работата си и ще бъде творец.
 
Валерия Стефанова