Звезди в косите, сълзи в очите. Някогашната герберска европейска гордост Мария Габриел, блестящата евродепутатка, а впоследствие и еврокомисарка беше унизена и окаляна до такава степен в българската политическа действителност, че след последните ѝ публични изяви широката публика видя мокрите от напиращите сълзи очи на една уязвена и употребена личност. Най-напред я използваха, нареждайки ѝ да напусне Еврокомисията. След това и подхвърлиха вицепремиерското място с обещанието да стане премиер след ротацията. Учудващо защо, но менторът ѝ Борисов нападна зловещо премиера Денков за това, че е подал оставката си на 6 март, без да го пита него. А той просто спази договорката.
Габриел беше плътно до двамата, тогава би трябвало да ѝ е светнала някаква лампичка, че нещата съвсем няма да са такива, каквито вероятно си е мислела, че са. А и договорки, предварителни правила са празни приказки за лидера от Банкя, сменящ мнението си по няколко пъти на ден. След опити за преговори, прекъсвани, подновявани, изведнъж Габриел беше изстреляна изненадващо в Президентството с уж изпълнен мандат и с имена на министри в него. Ама повече от половината от тях не знаели, че са в този списък. Обяснението, че те още преди девет месеца са дали съгласие, е, меко казано, глуповато. Дали са, ама на Денков, пък сега ще работят за Габриел, отделно за онова правителство е имало процедура тогава, за новото бъдещо управление трябва нова, с ново съгласие на министрите. Едва ли европейски възпитаната и обучена Мария Габриел си е позволила да постъпи така грубо, нетактично, недипломатично. Просто ѝ е наредено да го стори, заповедта е била безкомпромисна и тя е била притисната до стената. Издадоха я треперещите ръце, докато четеше имената на министрите пред президента и неизменните сълзи в очите ѝ от този момент при следващите ѝ публични прояви.
Междувременно ѝ беше взета и думата, излизаше да говори Борисов, Габриел стоеше отзад безмълвна, обикновено под надзора на светлосиньото костюмче на Сачева. А след една от изявите Сачева се обърна доста грубо към Мария с думата „Хайде!“ и буквално я поведе пред себе си.
Какъвто и да е изходът от тази ситуация и въобще от политическата криза, стана ясно, че с една жена, млад политик с възможности, беше постъпено непочтено. И то не от противниците, а от нейния лидер. Ужасно се отнесоха – всъщност един-единствен се отнесе така с интелигентната и образована Мария Габриел. Тя не заслужаваше това. Грозна работа.
Никола Захариев, Варна
Все още няма коментари