Дълбоко възмутена съм като пенсионерка от безсилието на държавата по отношение на инфлацията и цените. В навечерието на коледните и новогодишните празници пенсионерската общност не мисли за празнуване, а за преживяване. Храните са безобразно скъпи и сме принудени буквално да свием пазаруването до храна за оцеляване. На никого не му е до празненства. Десет броя зелеви листа за сарми в кутия са от порядъка на 6-7 лева. Две кутии, необходими за една тава със сарми, са по-скъпи от каймата. Днес в магазина за месо видях възрастна жена, която си купи две свински крачета, за да имала нещо блажничко за Коледа. И така ще са мнозина, а някои и това няма да могат да си купят.
Въобще човек в навечерието на празниците, ако направи обиколка по магазините и наблюдава внимателно, ще стане свидетел на сърцераздирателни сцени. Да, вярно е, че ни дадоха по 70 лв. на човек върху пенсиите през декември, но какви пари са това в днешно време – едно пазаруване и то само на най-необходими неща. През 1989 г. много от нас посрещнаха падането на комунизма с радост и безкрайни надежди. Бяхме хора в зряла възраст, промяната беше така желана. Мислехме си, ще мине някоя и друга година и ще заживеем като нормални хора. Днес се чудим как сме могли да бъдем такива наивници. Живеем бедно, децата и внуците ни се запиляха по чужди земи. Правим сметка за всяка стотинка. Когато стане въпрос за увеличението на пенсиите, това поражда недоволство сред работещите. Едни хора се настройват срещу други. А инфлацията просто безпощадно ни мачка. Хората вече така са обезверени, че и един протест не може да се организира. Борбата за насъщния ни обезсили, обезвери. А иначе сме горди членове на Евросъюза и чакаме еврото. Това ако не е подигравка и ирония на съдбата.
Теменужка Пеева, Русе
Все още няма коментари