Българската политика – като по времето на Бай Ганьо    

Поредните парламентарни избори се задават на хоризонта. Каквито и приказки да чуваме от политиците, ясно е, че нещата в този политически момент са непоправими. Избори след края на зимата обаче едва ли ще решат проблемите. Забавянето на процесите с цел отдалечаване на неизбежните избори може да се окаже по-скоро погрешно политическо поведение. Ако в парламента се гледаха законите, свързани с очакваните парични средства по плана за възстановяване, тогава забавянето би имало значение. Но нищо такова не се случва, прекрояването на Изборния кодекс се направи единствено с цел определени партии да приложат старите си традиционни изборни хватки на вота в своя полза. Типично за българската политика от времето на Алековия Бай Ганьо.

Властта е притегателната сила, в нейно име политиците са готови на всичко. Естествено, всичко се прави уж в името на хората, на народа. Плашат ни със зимата, която поне досега е благосклонна. Е, да, ще завали и сняг може би, ще паднат и температурите. И от зимата вече се прави политика. И кой знае защо колкото по-уплашени са хората, политиците си мислят, че е по-добре за тях. Ама не е. Повсеместно е огорчението, отвращението, нежеланието да се възприемат политическите им тези от нас, обикновените хора. Те към нас я карат по байганьовски, ама и ние им отвръщаме по същия начин – и тия, и ония са маскари. Затова и на изборите ще ходят все по-малко хора. Инфлацията така ни е стиснала за гушата, че борбата за всекидневния залък е най-важната за обикновения човек. Няма институция, партия, личност, която да послужи за някаква морална опора. Спасяваме се както можем, все повече пътят за спасението ни обаче сякаш не минава нито през „Дондуков“ 1 и 2, нито през парламента. За съжаление.
 
Надежда Николова, София