България – страна на смазващо богати и крайно бедни

Следя емоционално всичко, ставащо в България, преживявам го посвоему и го отразявам в политическите си есета. Вярвам, че това, което вълнува мен, вълнува и читателите. Радвам се, когато ми се обаждат хора, поздравяват ме и одобряват написаното. Но знам, че се намират и такива, които пишат до мен в повечето случаи с чуждо име или без име. Когато човек е искрен, когато изразява собствено мнение, той застава зад всичко написано със собственото си име! За съжаление, дребните душици се дразнят от това, че човек пише, че има позиция, отношение и смелост да го на прави, т. е. да каже истината. Затова пиша така, както мисля, вниквайки в случващото се.

И как човек да бъде апатичен, безразличен, когато вижда каква трайна бедност се насади в държавата през последните 35 години и как се създадоха смазващо богати и едва свързващи двата края бедни. Четем например за цени в България за летния сезон на морето: шницел – 29 лв., пица – 14 лв., бира – 8 лв., пържола – 30 лв., телешки стек – 90 лв. – и... гадаем кой може да си позволи този лукс? Дали пенсионерът с 550 лв. пенсия или работещият беден с никаквата заплата.

Вече десетилетия управляващите нехаят за живота и бъдещето на хората. Единствената им грижа е как да си поделят обилните порции и как по-дълго да останат във властта. Пагубна е политическата намеса във всички сектори на икономиката.

35 години правителствата на България водят последователно към антинационални позиции и интереси. Недоумение буди фактът, че вече 17 години като член на ЕС България не извлича почти нищо от това членство.
 
Валерия Стефанова, Лондон