Човек се пита – тези в парламента избраници на народа ли са, на кого трябва да служат и за кого да работят? С поведение, с изказ показват, че отдавна са забравили какво е чест, достойнство, закон, справедливост. Загубили са инстинкта да служат вярно и в полза на народа си така както безочливо се кълнат в началото на всеки нов мандат! Тези „народни“ 240 на брой представители са ясни, но защо ние сме така безразлични, неадекватни и снишаващи се към безчестията им.
Мисля, че бедата тръгва от един не по-малко алчен цар, който излъга цял един народ, че „ще го оправи за 800 дни“. Вятър и мъгли, колко ни оправи, видяхме всички, както и това, че беше дошъл да си прибере „неговото“. Не му дремеше за народа. Най-пагубното бе това, как с безразличие и лека ръка превърна охранители, шофьори в „държавни“ мъже. Това бе човекът, който даде шанс на хора без визия, без капацитет да хукнат нагоре по властовата стълба и управление.
Нима тези 240 не знаят, че българинът няма какво да яде, а те такса смет ще вдигат? Докога и докъде ще стигнат? Че то от клетия българин комай кожата му остана само, макар че твърде често и нея съдирате? И на кое отгоре ще го правите? На нормалните заплати и пенсии навярно?! На вас не ви дреме, вие сте си опекли питата, а и кой знае дали не сте в числото 4500 българи с над 54 милиарда долара изнесени в чужбина?
Гледайки ставащите безобразия в България, все повече хора тук, във Великобритания, говорят: „Никога няма да се върнем там“. А тези, с които ежедневно се чувам от България, казват: „Моля ви, не се връщайте, тук е страшно“. Ние гледаме, слушаме и разбираме, че наистина е страшно. България днес не се управлява. Тя се съсипва.
Проблемът е друг – защо във всички тези съсипатели и сребролюбци ние виждаме спасители? Няма добра българска дума, която да заслужават тези хора. Всички пречещи, спъващи трябва да знаят, че истината винаги следва своя труден път. И както и да я крият, мачкат, тъпчат, тя излиза на повърхността и наяве! И отново питам, не е ли време да отворим широко очи и да проумеем, че ако продължим с безразличието и безумното търпение, единственото, което ще „постигнем“, е, че ще направим живота си ад, а тях ще превърнем от милионери в милиардери, ще им изпишем вежди!
Валерия Стефанова, Лондон