БГ политиците – от зле към по-зле

От избори на избори си вървим, вече две поредни години и както е тръгнало, май с тези политици нещата отиват от зле на по-зле. Години наред търпяхме простотията и арогантното отношение на някои от предишните управляващи. Мислехме си за културни, образовани, интелигентни хора, на които и образованието, културата, науката да са им в главите. Ужасяващо ниската избирателна активност е показател не само за изборната умора на хората. Тя сочи и липсата на опора в политическата действителност, било то партия или идея, която да ангажира вниманието на електората. Дребни душички, дребни страсти, едно дълбоко провинциално поведение.

Партии, партийки, лидери, лидерчета по-скоро за посмешище, отколкото за сериозна и смислена политическа дейност. Липса на политически център, на ясно изразени левица и десница, извънпарламентарни партии, градени на родствено-семеен принцип. Всеки срещу всеки, зинали и се нападат без мярка и без срам. Лявата доскоро партия стана вождистка и загина. Десницата отдавнна е представена символично, колкото да я има. Войната дойде, за да срути окончателно представата за партиите като български. Едните са русофилски, другите са еврофилски, няма обаче българофили. Затова и ще има избори до дупка. И избирателната активност ще става още по-ниска. Нищо чудно след година-две да избираме с десетина процента активност на избирателите.

Доскоро политик и политика бяха понятия, които звучаха поне отчасти респектиращо, днес будят тръпка на присмех. Дотам я докараха. Те – политиците, не ние, избирателите. И затова ще си избираме начесто, едни и същи. Ще си харчим парите, вместо да строим градини, училища, университети. То и за какво ли са ни училища и университети. Като ги гледаме тия горе.
 
Виргиния Апостолова, Стара Загора