Повече от неприятно е случващото се тази есен с футболния отбор на „Левски“. Разбира се, за неговите привърженици. А те категорично доказаха, че са най-много, най-верни и неотстъпно до отбора си въпреки всичко.
„Левски“ играе добре под ръководството на Стоилов, но няма резултати, седемте мача без победа вече идват в повече на всички. Но това е временен период, за него вероятно си има и обективни причини. Установяването и отстраняването им е работа на клубното ръководство. Прави впечатление реакцията на омраза и ненавист към клуба от страна на всички други отбори и техните фенове. Мразят ни, защото не допуснахме клубът ни да фалира. Мразят ни, защото в рамките на по-малко от две години наляхме повече от седем, ще повторя – седем милиона в помощ на клуба и го спасихме.
Да, днес „Левски“ се представя зле, непоносимо зле, но е „Левски“. Без тирета и числа, просто „Левски“, какъвто е повече от сто години. Мразят ни, защото по време на пандемията изкупувахме пълния капацитет на стадиона за отложени и несъстояли се мачове или пък за мачове без публика. Мразят ни, защото отборът ни не печели, но ние не го изоставяме, а пълним стадиона си, пълним и провинциалните стадиони. Благодарение на нас много футболни босове позакърпват бюджета си, пълнят касите с безбожни цени на билетите за нашите агитки, ама ние сме си там. И когато нещата не вървят, не зарязваме всичко, не тръгваме да сваляме ръководства и треньори, да искаме оставки, да дърпаме, малтретираме и освиркваме футболистите си.
Между другото има нещо, което ние, феновете на отбора, оценяваме. Момчетата не се щадят, играят според силите и възможностите си, те също страдат от гадния сезон. И ние го виждаме и затова сме заедно с тях. А лошото винаги свършва, ще дойде редът и на другото. Пък и седем мача без победа не е по-страшно от число или тире до святото име на Апостола.
Филип Георгиев, Варна
Все още няма коментари