„Левски“ не стана за смях и не сложи тире в името си  

Радостно и трепетно настроение има тези дни на „Герена“. То е свързано най-вече с новините около личността на Джоузеф Диксън, кандидат за собственик на футболния „Левски“. Точно година време, след като акциите на клуба бяха разнасяни нагоре-надолу, а политик обяви, че ще ги изхвърли в коша за боклук, ако му ги предоставят, май пролетта настъпва за най-обичания български футболен клуб в България.

Има и много неизвестни. След дадената пресконференция те останаха, за съжаление. Единственият ефект от нея е, че всъщност кандидатът за собственик застана с лицето си пред „синята“ общност. Озадачи отсъствието на Сираков. Решението за това било взето съвместно с Диксън, за да не се отвлича вниманието на журналистите от новия собственик. Дали това е така, или има скрита причина, която да изиграе ролята на катрана в кацата с мед, ще видим. Иначе милионите привърженици вече са позагърбили емоциите, тревогите и страховете. Гледат по-спокойно на случващото се. То няма и как да бъде по друг начин след ужасяващия сезон, в който отборът в един момент се бори дори да не изпадне в по-долна група. А и съдбата на софийския „Локомотив“ е показателна. Отборът им изпадна в селските групи след катастрофално управление, премина през ада на забвението и отново триумфално се върна там, където му е мястото.

„Левски“ оцеля благодарение на феновете, които буквално го задържаха със собствените си средства, дарявани в продължение на близо година. И затова отбора го има. Да, не се борим за титли и купи, да, побеждават ни често. Болно ни е, че това се случва и в нашия дом, но пък не се орезилихме и не сложихме нито тире, нито число в името си. Ако работите с Диксън се разсъхнат и се наложи да почнем отначало – ще го направим. Така, както го стори софийският „Локо“. Това е достойният път. За смях няма да станем, припознавачи не сме.
 
Иван Асенов, София