Абе, к`ви са тия Малкович и Бърнард Шоу!  

Скандалът около провалената премиера в Народния театър, режисирана от Джон Малкович, е грозен и отблъскващ. И в същото време е някак удобен и поръчков. Защото прикрива некадърността на политическата ни класа да създаде дори нормално управление, да не говорим нещо друго добро за народа си. Сега ще се шуми около конфликта в театъра, вместо да се говори за упадъка на тази т. нар. „класа“. Между другото по същия начин се шумя и за президентските избори в Америка, сякаш те са жизненоважни за нас, българите. Така се отвлича вниманието от надписаните протоколи, от дописваните бюлетини, от контролирания или купения вот, от масовото желание за касиране на вота. И за погрома в живота ни след десетгодишното управление на една партия, издигнала в култ липсата на култура.

Тъжното е, че жертва на цялата тази българска простотия стана гениалният Малкович. Миналата година скандалът около името му избухна с цената на билетите за представленията му. Тази година с „антибългарската“ пиеса, която бил поставил. И с която предизвика щурма срещу театъра. Не ни се мисли какво може да се случи, ако и догодина реши да ни посети отново. На кадрите в интернет се виждат баби, женици и лелки, дето са зарязали недопечените си баници, миришещи на чесън и запръжки, ама разбиращи от култура. Дотолкова разбиращи, че да се съизмерват с Малкович, но и да го псуват и хулят не съвсем по женски. Мъже не в първа младост, ругаещи американеца и гонещи го незабавно. И естествено, старите муцуни на бивши политици „атакисти“, „патриоти“ и днешните „възрожденци“. Някои от тях били във властта и политиката, хора, наясно с последиците от такива действия. Но насъскващи и организиращи присъстващите.

Дни след случилото се от десетина коментара на обикновени хора поне седем одобряват погрома над спектакъла. Ето това е вече проблем, голям проблем за българското общество. Което си живее с някакви псевдопатриотарски разбирания, с твърденията, че Войников, Алеко и Вазов може да са крайни, ама са си наши, те могат да ни критикуват, ама някакви си Шоу и Малкович, к`ви са тия, бе? Да не говорим за вътрешния министър, според когото всичко е овладяно, няма нищо счупено, няма разбити глави, няма кръв – значи ченгетата са се справили перфектно. За него духовен погром не съществува в понятийните му представи. Сигурно затова прокуратурата още на другия ден опроверга МВР шефа, като нареди разследване за хулиганство на провалената премиера. Веднага се намериха и врагове, които да бъдат разобличени – онези, дето мразели българското и затова критикуват издевателствата над несъстоялата се премиера. По-жалко, по-тъжно, по-глупаво и по-зле от това здраве му кажи. Да живее не еднокнижието, да живее направо безкнижието!
 
Валери Христозов, София