А кога ще има протест за цените на тока, парното и газта?

Цената на газта по бензиностанциите вече гони 1,50 лв. Миналото лято беше 90 стотинки до лев. Бензините и дизелът хвърчат нагоре. За цените на тока и парното сме наясно. Уж някакъв мораториум, ама да му мислим после, защото щяло да следва шоково поскъпване. Цените на храните си растат и хич не им пука, че има мораториум.

За тези неща няма протести пред Народното събрание. За зеления сертификат обаче има. Оглавяват го хора, които предвидливо са ваксинирани, въпреки че го играят антиваксъри. Като се замисли човек, на какви ли не се делихме през тези години на промяната – комунисти, антикомунисти; монархисти, републиканци; леви, десни; граждани, селяни; бачкатори, интелектуалци; гербери, антигербери. Само че с тези разделения дотук си чесахме езиците, обиждахме се, дразнехме се. И от това обикновено не произлизаше нищо. Властта се сменяше, партиите се изреждаха в обещанията и провалите си.
Сега най-новото разделение е на ваксъри и антиваксъри, на подкрепящи зеления сертификат и негови противници. Това разделение обаче е най-страшното от всички. Защото последствията от него се свързват с отнети човешки животи.

Експерименталните течности, както ги определят ваксинираните с тях депутати от „Възраждане“, може и да не са върхът, но все пак предпазват. Поне да останеш жив, ако се разболееш. А това не е малко. При положение че всеки ден си отиват по няколко десетки заразени. В този смисъл безумието на проведения наскоро протест на жълтите павета е просото абсурден. И опитът да се влезе в Народното събрание също. Какво щеше да стане, ако протестиращите бяха пробили кордона. Вероятно днес парламентарната сграда щеше да бъде опустошена и за възстановяването ѝ щяха да бръкнат от нашия джоб. А колко от протестиращите без маски и в критична близост след няколко дена ще се окажат болни. А колко пък други хора, че и свои близки ще заразят.

Да, нека да има протести. Но за разумни неща, от които има смисъл и които ще помогнат за развитието на обществото. Между другото зелени сертификати има в цяла Европа, към която уж непрекъснато се стремим. След протеста на хората от „Възраждане“, които никой кой знае защо не нарича възрожденци, се задава такъв на ресторантьорите. На протести ще ни върви явно.
 
Атанас Велчев, София