Как би изглеждала България днес, ако имахме стойностни, добронамерени и честни политици и управляващи? Такива, които присърце да приемат всяка разумна и прогресивна идея, да се вслушват, да са единни, да работят за общото благо? А не както правеха и правят до днес да спъват всяко разумно предложение само и само те да са най-отгоре като маслото?
35 години по пътя към това „най-отгоре“ те газят, съсипват и унищожават. 35 години сме свидетели на това как болшинството, потопили се в политиката, бързо се омърсяват и омаскаряват. Тоталната безличност на партиите, несменяемите им лидери са причината както за номадството вътре в тях, така и за отлив на членове и симпатизанти. Свидетели сме на скокове на „скакалци“ ту в една, ту в друга партия. Подобни действия са неприемливи и осъдителни за моралния човек, защото красноречиво говорят защо се сменя партията и как интересът клати феса. И най-вече колко много тези „скакалци“ са се отдалечили от даденото пред избирателите обещание, положената клетва и най-вече от гласуваното им доверие.
Все по-настоятелно се налага изводът, че 2024-та ще бъде годината на предателствата. Едни предават избиратели, други народ, товарейки го непосилно, трети, за да са до кокала, се прегръщат с тези, срещу които са се борили, т. е. с тези, които навремето бяха основният им враг. Водеха люти битки, изнасяха публични данни срещу носители на корупцията. Дали пък битката им не е била поредният кьорфишек за пред народа? Кое променя мисленето на тези хора, та сключват сделка с Дявола, с корумпираните и крадливите? Как така скачат и се прегръщат с тях? Нима забравят, че предателството помрачава и най-бляскавата слава? Или до такава степен ги обладава най-силният наркотик – властта, че губят всичките си ценни морални качества? Поведението на тези хора разкрива колко болна и омърсена е българската политическа класа. Колко обезличена и лишена е от визия, която да отговаря на обществения интерес. Тръгнали по пътя на предателството и власт на всяка цена, те тотално се обезличават и унижават. Тези дребни душици, някои дребни и на ръст, са пуснали дълбоки 20-годишни корени в НС. Те отблъскват само с появата си, та камо ли със злобните изказвания и с досадата да ги гледаме с часове в парламента. Явно за властолюбците няма значение кой ги номинира и на каква цена. Важното е да са там при многото пари и във властта. А и какво са днес ГЕРБ, ДПС, БСП, ПП-ДБ. Това са неистово жадни за власт същества – всички от едно и също котило. Всеки гледа да се намърда във властта, за да осъществява лични амбиции и интереси. И е глупаво и наивно да вярваме, че тези ще мислят и работят за народ и държава. От пъклените им планове и поведение се вижда, че последните два „стимула“ не влизат в техните приоритети.
Що за предатели се нароиха в тази наша България? Уж се борят срещу злото, корупцията, измамата и в един момент се прегръщаш с него и се наместваш в леглото или скута му. Това обаче води до сериозни изводи като този, че врагът, срещу който си се „борил“, си остава враг и че в сравнение с теб той е много по-хитър и коварен. Тези роящи се предатели и продажници ни вкараха в дупка, от която няма измъкване. Докога на България ще се гледа като на учебен център (ПУЦ). Без ресурс, без визия, без необходимата сила и воля и цоп във властта… И в крайна сметка само пръски наоколо. Без притеснението, че в управлението на една държава се влиза не да се обучаваме, а да сме наясно със ситуацията и нещата да се случват, да вървят в правилната посока.
Валерия Стефанова, Лондон
Все още няма коментари