Позор за вас, г-н Калфин!

Уважаеми министър Калфин, пише ви една 79-годишна вдовица, майка на 58-годишен син с тежка епилепсия, с над 95 на сто неработоспособност, не е учил, не е работил, с видима деградация, инвалид първа група с придружител, със съдебно решение е поставен под пълно запрещение, а с административна заповед аз съм назначена за негов попечител-настойник.
 
С тази заповед аз не съм ли официално назначена медицински санитарен персонал? В случая обаче безплатен такъв. В болнично заведение с такива пациенти се заплаща допълнително и за опасен труд! А аз обслужвам 58 години такъв болен в условията на мизерна, но строга реанимация. Вашето министерство спуска програми за лични асистенти под наслов: „Грижа за по-достоен живот на болни и инвалиди“. Има и други програми със същия характер!!!

Аз кандидатствам и се моля да бъда призната и назначена като личен асистент на сина ми. Така ще си помогнем и на ежемесечните ни финансови бедствания! Отказва ми се, защото съм пенсионерка. Да, пенсионерка съм, с мизерна пенсия! За майки възраст няма, г-н Калфин! Аз се натъквам на семейства, в които пенсионер е асистент на инвалид от същото семейство?

Къде е грижата ви за по-достоен живот на мен и на сина ми под крилото на вашите програми?! Къде е вашата справедливост, г-н Калфин и всички експерти в това министерство?

Нима се очаровате от това, че социалната му пенсия е 33 лева? Срам ме е да го напиша, но ще го отразя в писмото си: щедро давате 32,50 лв. за транспортни услуги, за информационни и телекомуникационни услуги, за диетично хранене и лекарствени средства!? Всички тия подаяния да се покриват, взети заедно, с тези 32,50 лв. Позор!

Дискриминация и рекет от висша степен. Явно при вас всичко е безплатно, за да губите представа от плащане. А нищо не струва стотинки, господин Калфин! Ако имате подходящо за поста ви човешко и родителско съчувствие, не се ли срамувате от тази цифра и пенсията му?!

Обсипвате с внимание семействата, в които има пострадал член при изпълнение на служебния си дълг. Най-голямо уважение към такива семейства! Дълг! Каква красива дума! Въпросът ми към вас е: Само едни ли заслужават този етикет, господин Калфин? Къде според вас е моят дълг и на други майки със същата съдба? Защо погазвате, дискриминирате нашия дълг? Обидно е! Болно е! Грях е!

Но е факт, господин Калфин! Затова социалната служба в община Ябланица се разпорежда и маневрира с вашите закони и наредби по тяхно лично мнение – справедливо или не! За справедливост, разбиране и закрила ние, отхвърлените и дискриминирани – нямаме думата! Защо?!


С уважение,
Пенка Лазарова ДОЙЧИНОВА, с. Добревци, общ. Ябланица, обл. Ловеч