Не искам да умра на пътя заради теб, „колега“

Когато сутрин видимостта на бул. „Ботевградско шосе“ в София е като на снимката, представете си каква е на северната дъга на Околовръстния път на столицата.
Видимостта е не повече от 100 м, пътят е еднолентов двупосочен. Естествено на места изпреварването е забранено, има ограничение на скоростта, но всеки сам взима решението за себе си, дали да спази правилата за движение по пътищата, или не.

Но когато „колегата“ е решил да ги наруши, едва ли е премислил възможностите си на шофьор, тези на неговия автомобил от 90-те години, както пътната обстановка .... Е, очевидно, този когото визирам днес, едва ли се беше замислил за тези мънички подробности. И не само той, и този, който тръгна след него, нали стадният принцип трябва да се спази ...
Но аз не искам да умра, защото вие сте малоумни! Не съм длъжна да ти направя място и да влезеш пред мен в колоната, за да не те ударят челно! И ТИР-ът срещу теб не е длъжен да те пази! Камионът, който се мъчиш да изпревариш ти със стадния принцип, също не е длъжен да „накове“ спирачките и да създаде предпоставка за верижна катастрофа! Ако моят спирачен път е 2 м, защото поддържам автомобила си и се грижа за своята и на семейството си сигурност, не означава, че водачът на автомобила зад мен прави същото! Не искам да влизам в банкета, за да ти направя място, „колега“, и за да дам възможност на задния автомобил да спре, без да ме удари! Искам един ден да изляза от вкъщи със своя автомобил и да не се налага да „виждам в бъдещето“ и да предприемам своевременни маневри.

Веселка ВАСИЛЕВА, София