Доволен съм от пенсията, няма за какво да се оплача

Вече достигнах библейска възраст – навърших 92 години. С акраните вечер се събираме на пейките до блока ни на раздумка. Всички се оплакват: храна и лекарства – скъпи, пенсии - малки, парите не им достигат. Слушам ги и на мен ми се иска да им пригласям и аз да се оплаквам за нещо.

Уви! Няма за какво да се оплача, защото „всичко ми е наред”, както се пее в песента.

Работих 42 години, редовно си внасях пенсионните вноски и сега си получавам добра пенсия. Чудя се на някои хора на изкуството, които получаваха големи хонорари, харчеха ги за щяло и нещяло, не си правеха пенсионни вноски, а сега се оплакват в медиите, че пенсиите им били малки.

А и държавата ни е коректна – плаща ни пенсиите като по часовник. На всяко седмо число от месеца, като чукне градският часовник 8 ч., вече съм пред банкомата и той ми отброява цялата пенсия. Тръгвай и харчи.

Живея си в България, а се храня вече с вносни храни: зрял боб от Египет, леща от Канада, зеленчуци от Гърция, Турция и Македония и пр. И облеклото ми вносно, китайско – плетени гумени китайски обувки за 7 лв. нося цяло лято, а през зимата - пак китайски галоши за 4 лв.

И с лечението не виждам зор – с лекарство, произведено в Барселона, Испания, си подхранвам мозъка. С друго, произведено в Белгия, се пазя от нов инсулт. С трето, произведено в Германия, помагам на сърцето. След прекаран тежък инфаркт бях опериран в Университетската болница „Света Екатерина” в София и ми бяха сложени два байпаса. За операцията заплатих на болницата цели 3 лв.

Поетът Валери Петров, когато беше на моите години, каза на една журналистка: „Живее ми се още”. Без да се страхувам, че ще бъда упрекнат за плагиатство, ще повторя думите на поета: „Живее ми се още”.
 
Ангел Ангелов, Габрово