Дънов се зареждал със сили в Арбанаси  

На 11 юли се навършват 154 години от рождението на духовния учител Петър Дънов, който има последователи по целия свят. Дори самият Айнщайн е казал навремето: „Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България“.


Велико Търново е било специално място за Учителя. Според него старата българска столица има много важно място в енергийната система на Земята, дори е обяснявал, че на Арбанаси има енергии, които се свързват с Хималаите.

Според Мария Христова, последователка на Дънов, той може би неслучайно избира това място, за да напише една от книгите си. Може би малцина знаят, че една от къщите в Арбанаси е била на духовния водач. Последователите на Дънов не са сигурни кога е построена къщата, но научили, че тя е била подарена на Учителя. Все още непокътната стои стаята, в която Петър Дънов е написал книгата си „Завета на цветните лъчи на Светлината“, която излиза на 15 август 1912 г. Това е една от трите книги, които Учителят е написал със собствената си ръка.

Говори се, че той има над 7000 беседи, които е държал на различни места. Учителя има много знания, до които науката не е достигнала. Още в началото на XX в. е учил хората на вегетарианство, на чистота и да живеят етичен живот, свързан с природата.

Във Велико Търново се провеждат първите събори на братството. Това става около 1919 г. Тогава в къщите, които му били подарени от търновските адвокати и лекари, се събирали негови последователи отблизо и далеч. Личността на Петър Дънов е вълнувала жителите на града. Един път там, където е отсядал, млад мъж се изказал, че Дънов е обикновен човек като всички останали, но е ходил повече по чужбина и е компилирал информацията, която е чул и прочел, за да създаде своето учение. Учителя е бил в съседната стая, чул какво се говори.

Дал ключа на невярващия и го накарал да заключи помещението. Оказало се, че Дънов се появил, незнайно как, отново в стаята. Направили този експеримент около три пъти. Това накарало неверника да замлъкне. Неговите последователи разказват, че при едно от посещенията си в Търново видял собственика на къщата, в която бил отседнал, да сече една кайсия. Прибрал се и три дена не излязъл. Според него, когато се секат дървета и се берат цветя, си отиват хора от Земята. Обяснявал е, че цветята не трябва да се късат, защото така се отнема животът им. В читалище „Надежда“ във Велико Търново се провежда прословутият спор на духовниците с Петър Дънов.

Той е имал много последователи, които, като тръгнели от местността, където днес е Беляковско шосе, с бели кърпи и бели дрехи преминавали през целия град. Духовниците сe уплашили, че хората избират да следват него, а не тях. Канили го да стане свещеник, но той искал да служи без заплата. Тогава Църквата се уплашила и решила да организират диспут. Българските духовници се чувствали неподготвени и затова извикали добре подготвен теолог от Русия.

След този спор Дънов бил отлъчен от Църквата, защото заради проливен дъжд не успял да дойде и да се защити. Според Учителя с този диспут Търново си създава лоша карма заради това, че той е бил анатемосан точно тук. Дълго време след този спор не му било разрешавано да идва. Дънов предрекъл, че чак след 2003 г. градът ще се освободи от тази карма и ще стане духовна столица на България.