Чудо! Св. Серафим цери рак и болни очи

Точно една година измина от канонизирането на софийския чудотворец Серафим за светец. Въпреки че оценките за живота и делото му през това време вървяха от „осанна” до „разпни го”, миряни разказват, че дядо Серафим не се е отрекъл от нас. Той не е спрял да помага и да върши своите чудеса. А най-новите от тях са свързани с лечение на зрение и онкологични проблеми.
 
Видимо развълнувана млада жена от храма сподели, че буквално преди дни българка на средна възраст дошла, за да благодари на светията, и така разказала историята си. Тя започнала да губи прогресивно зрението си заради автоимунно заболяване. Докторите не давали голям шанс, че ще могат да обърнат процеса и ще започне да вижда както преди. Болната дошла и помолила за застъпничество владиката Серафим, а после се подложила на сложна манипулация, при това не в чужбина, а тук, в България. Интересно дори за специалистите, но жената възвърнала зрението си.
 
Съновидението
 
Онкологично болна пък се спасила по чудодеен начин. Тя написала своята молба за изцеление, а после я пуснала в т.нар. поща на светеца в криптата. Много скоро изследванията показали коренна промяна към по-добро. Хора от храма разказват и друг показателен случай за Юлиян М. от София. Човекът бил диагностициран у нас с рак на кожата. Специалистите му препоръчали незабавна операция. Тя била направена, а биопсията показала злокачествено образувание. Фирмата, в която столичанинът работи, му съдействала финансово да получи консултация в Германия. В деня на заминаването си болният решил да мине за здраве през Руската църква. Там се поклонил на гроба на св. Серафим. От цялото си сърце той го помолил да се застъпи за него пред Бога. В Германия обаче потвърдили лошата диагноза и била направена повторна операция. Една нощ на болния му се присънил странен сън. Той се видял отново върху мраморния саркофаг да се моли, а изведнъж чул някакъв странен шум. Повдигнал глава, а над него стоял мъж с бяла брада, който му казал следното: „Юлияне, не се плаши, нищо лошо няма да ти се случи. Успокой се и си гледай вече семейството. Защото ти си здрав!“. В следващите дни здравето на столичанина се хармонизирало много бързо, а всичко това било документирано и с изследвания.
 
Криптата
 
Тази и още много истории могат да бъдат чути в криптата под храма в центъра на София. През нея се влиза през блиндирана врата с най-висока степен на защита. Отдолу човек се озовава в още един храм с богато изографисани стени. В преддверието на олтара се намират няколко маси с поставени върху тях писалки и бели листчета. Традицията да се пишат писма към светеца води началото си от началото на 20. век. Приживе архимандрит Серафим карал миряните да пишат желанията си, а той с чистотата на молитвите ги отправял към Бога. След смъртта му тази традиция се запазила и не само това, ами работи досущ като фабрика за сбъдване на желания, разказват благодарни хора. Не само българи, а и чужденци могат да бъдат видени да пишат притихнали своите молитви за изцеление или по-щастлив живот. Ние засякохме обаче две млади момичета от Пловдив. Те споделиха, че вече са получили отговор преди година и идват отново да търсят небесно съдействие. Едната, която се представи като Катя, искала да си намери приятел по любов, тъй като все попадала на неподходящи мъже. Това се случило и дори вече е сгодена. Втората, Милена, пък се похвали, че е приета в университет в Ланкастър, Англия, и най-после ще се махне от „сивата и корумпирана България“.
 
Ритуал
 
Двете после сгънаха писмата си и спазиха чудотворния ритуал. Според него човек трябва да коленичи пред саркофага на светеца, да постави отгоре желанието си и три пъти да го изрече наум или на глас. След това сгънатото писмо се пуска в специална кутия, символизираща пощата на св. Серафим. Прелюбопитен факт е, че много от миряните бъркат светеца с един друг от пантеона на руското православие - св. Серафим Саровски, тъй като и двамата нерядко са изобразявани като отшелници в горски сюжети.
Мощите в Руската църква обаче принадлежат на Серафим Соболев. Някъде малко след Октомврийската революция духовникът идва на посещение в България. По божията воля остава в българската столица, където служи до края на земния си път. За него казвали, че обичал българския народ повече от местните управници. Освен с преданост, той бил надарен с особени дарби от Светия дух. Миряни вярват, че владиката виждал нещата, преди да се случат, и често предупреждавал хората за дебнещи ги заплахи. Това продължило и след кончината му на 26 февруари 1950 г. Бум на посещения се отчита след промените от 1990 г. Подир канонизацията миналата година славата на чудотвореца сякаш се удвоила, ако се съди по изхарчените средства за химикалки и листчета, споделиха храмови служители.