Меката на разврата в София - зад Централна баня

Твърди се, че платени жрици на любовта в България официално има от Руско-турската война (1877-1878 г.). Самият Вазов го е написал: “Може да се каже, че наедно с(ъс) свободата заживя у нас проституцията”. 

Не че преди войната не е имало инцидентно такива прояви по места, но струпването на едно място на войници, които имат нужда да се отпуснат и повеселят, неминуемо извиква към живот и появата на “публични” жени, както ги наричат тогава.

Градът, сдобил се първи с публичен дом, е Шумен

През 1853 г. в града имало френски и английски войници - съюзници на Турция в Кримската война. За тях трябвало да се измислят по-специални забавления. Шуменският търговец Иванчо Сяров, явно човек с практичен нюх, предложил в дома му да се направи казино, нарекли го Френското казино. На втория етаж от къщата войничетата можели да се насладят на женска ласка, без да се отдалечават много от играта на домино, табла и зарове. В най-скоро време се появили и други такива гнезда на разврата в Шумен, явно бизнесът бил печеливш. 

И други градове се обзавели с тази новост - Русе, Пловдив, Варна, а и София, естествено... 

В София меката на разврата е районът зад Централната баня - днешните бул. “Дондуков” и улиците “Веслец”, “Бачо Киро”, “Искър”, “Сердика”. Там, в сокаците, фенерите светели денонощно, а заведенията се наричали “Два сокола”, “Два бели гълъба”, “Двоумение”, “Ориент”... Две години след Освобождението общинарите били принудени да приемат специални “привременни правила” за проститутките, за да няма “докачени на публичната нравственост” от страна на моралните граждани, а в същото време да се печели. 

През 1896 г. в “Медицински сборник” е публикувана статистическа таблица за броя на явните и тайните проститутки в България. Според данните в нея 

общият брой на проститутките в България е 444, като 364 от тях са явни

Най-голям е броят им в София - 58, следвана от Варна - 43, Пловдив - 35, Видин - 34, Русе - 28, Бургас - 26, Търново - 26. Най-много тайни проститутки има във Видин (26 от 34 общо).
През 1911 г. в столицата вертепите са 417 на брой. После властите ту закриват публичните домове с наредби и закони, ту тихомълком ги позволяват и поощряват, а в публичното пространство лекарите спорят дали е по-добре проституцията да е “регламентирана”, за да може да се контролират заразените от венерически болести. Или това регламентиране ще превърне разврата в уважавана професия. За журналистиката това си остава постоянна пикантна тема, от която те никога не се отказват, особено ако успеят да спипат в съмнителен дом някой “човек с име”. 
На 28 септември 1909 г. в хотел “Тракия” в столицата си взема стая някой си Христов. Представя се за народен представител от Пловдив, тоест - за “депутатин”. С него е млада жена, уж неговата съпруга - депутатша. Той помолва съдържателката на хотела да пази в тайна присъствието му тук, дори и пред полицията, ако дойде на проверка. И наистина, когато полицията нахлува - информирана, че тук е един неин стар познат мошеник и сластолюбец, съдържателката твърди, че такъв човек няма. 

Откриват го без гащи и в неудобна поза

в една от стаите, а в шепата на “депутатшата” се намира петолевката, която е получила като плата за интимните си услуги. 

Понякога журналистите случайно попадат на безценни находки. Столичен репортер седи в кръчма за работници в покрайнините. Погледът му се спира на дама, която е сама на маса и има миловидно, но тъжно лице. Пита я дали може да седне при нея и тя му отговаря, според стандарта на този тип запознанства: “Ако почерпите!”. Поръчаните питиета правят техния разговор по-задушевен. Жената простодушно разказва своята история. Била келнерка в сладкарница. Почнала любовни отношения със съдържателя и станала “трудна”. Господарят я завел една вечер в къща срещу Черната джамия, където трябвало да й махнат “плода на греха”. В тази къща обаче я нападнал и изнасилил господин, съдържател на столичен хотел. След време станало ясно, че е пипнала и “срамна” болест. Сладкарят отказал да я приеме обратно на работа и тя се препитава в момента, като предлага тук тялото си на случайни клиенти. Според нея не е единствената жертва на безнравствения сладкар, още две девойки от Пловдив и Асеновград си изпатили. Какво ли е станало с похотливеца, след като се е видял “изтипосан” в пресата? Няма сведения.
“Развратът е достигнал върха на съвършенството. В него тънат хора от всички обществени слоеве. Той се проявява в чудни форми, невероятни по своя характер, които много напомнят явленията в живота на развратната Древна Гърция”, се казва в един брой на в. “Вечерна поща” през март 1909 г. Случката, която предизвиква тези заключения, се разиграва на ул. “Позитано”.

Главен участник е Александър Николов, обущар, на 42 г., роден в Цариград. Наглед добър човек, 

той има таен порок - харесва момченца

Неведнъж е налитал на калфите и чираците си. Една вечер го виждат в компанията на красиво 19-годишно момче, наскоро дошло от Копривщица да си търси работа. Обущарят щедро черпи юношата и в късните часове го придумва да дойде да спи у дома му на ул. “Позитано” 10. Там възбуденият от алкохола домакин напада госта си с намерение да го насили, но момчето почва да се бори. Ужасената жертва напипва в тъмното един сатър и почва да сече нападателя си. Събудените от шума съседи намират Николов с три рани на главата. Дясната му ръка е съсечена на четири места, а палецът му се търкаля на земята, на другата ръка също са посечени два пръста. Момчето е избягало, навярно чак в добродетелната Копривщица.

В седмичното илюстровано издание “Аз знам всичко” се появяват какви ли не пикантни новини, главно - чужбински. За любовницата на Карузо, която го съди, че не се е оженил за нея. За китайския император Юншикай, който имал 7 жени, но петата се ползвала с ласките му най-често. За италианския граф Френолио, който качил на файтона си тайната си изгора - графиня Салвачи, за да я разходи по Коледа. Но пред Порта дел Пополо любовниците били засечени от автомобила на измамения съпруг, който застрелял Френолио и ранил жена си с бръснач. 

А ето и историята на една букурещка аристократка, баронеса Йешенак. Тя била вкарана в лудницата от своите близки. Причината - 

баронесата написала безнравствен роман и искала да го публикува 

Ама другояче били нещата - дамата изпратила дузина любовни писма на епископ Отокар Прохаска. Той дал писмата на букурещкото градоначалство, то подложило баронесата на следствие и следователят препоръчал... лудницата. 

След време списанието все по-смело публикува нашенски пикантерии. Един от репортерите например тръгва да обиколи, заедно с десет агенти на полицията, вертепите в отсечката от Бански площад до Лъвов мост заедно със страничните улички, където има хотели и къщи с проституция. Задачата - да се открият нарушения и пропуски в дейността на собствениците им. Журналистът строго се придържа към стил на критика, отвращение и омерзение към случващото се. Групата полиция и журналисти се разпръсква по трима в района, за да обхванат всички “заведения”. Собственикът на първия хотел, видимо разтревожен от предстоящата “ревизия”, дудне угоднически, че всички жени са вече регистрирани, че всички имат “книжки” и че вчера са били на задължителния медицински преглед... 

В крайна сметка се оказва, че освен “старите” служителки на разврата (“мърши в човешки образ, боядисани, подпухнали лица”) в стаите се открива заключена 15-годишна мома без документи, докарана преди месец с измама. От разпита става ясно, че 

момата дошла от някакво село да се цани за слугиня

Собственикът й рекъл, че я иска за слугиня, но я довел тук, където я “обработва” за съвсем друг занаят. Инспектиращите откриват още една “тайна стока” - млада жена от “доброто общество”, която идва тук само за няколко часа, да изкара някой лев. В края на репортажа журналистът се кълне, че едва е изтърпял тези гледки, само за да “покажа на несведующите какъв ужас цари в подземна София и колко много са задължени порядъчните да създадат някакъв ред, който да премахне този ужас”. Как да не му повярва човек!