Огнян Минчев*
Вера Мутафчиева не можа да преживее оповестяването си в редиците на "агентите". Въпреки че като елитен професионалист и експерт в своята област - османистика - не би било възможно да се отклони от поръчения, поставяни й от службите на онази власт. Да не говорим за "буржоазния" й произход, поставил я в ръцете на милиционерския произвол от най-ранна възраст.
Георги Данаилов надживя посвоему оповестяването му в редовете на "агентите". Той също принадлежи към семейство на елитни интелектуалци от епохата преди преврата на 9 септември. Изселени са в Свищов, носи клеймото на произхода си десетилетия преди да се утвърди като водещ драматург и писател. Имах честта да чуя как ги напсува на майка - беззлобно, с тази присъща своя ирония, с която отразяваше несъвършенствата на битието, своето и на другите. Той си знае как е преживял това вътре в себе си. Сбогувайки се с него, бих искал да си припомним, че оповестихме имената на "агентите", но продължаваме да ближем подметките на вербовчиците - тези, които стъпиха върху планината от брутално насилие до 1989-а, за да се превърнат в новия олигархичен елит на съвременна България. Те я ограбиха, те я обезлюдиха, те пуснаха своите мутри срещу нея. Ние им позволяваме да го правят - дори и защото се страхуваме да публикуваме техните имена и принадлежащите им престъпления. Дори и когато ги посочваме, правим го с метафорите на гангстерските им кръгове – „Монтерей“, „Библиотеката“, Сарая, КТБ... Ясно е защо се страхуваме - те продължават да имат тази репресивна власт, която упражняваха и в епохата на комунизма.
Нека тогава поне си дадем сметка за унижението, което светли умове като Вера Мутафчиева и Георги Данаилов са преживели, за да оцелеят в лапите им преди десетилетия. Бог да ги прости!
*Текстът на Огнян Минчев е от профила му във „Фейсбук“. Заглавието е на редакцията.
Все още няма коментари