Тричането на Реформаторите II

В живота човек като умре, му се туря снимката по стълбовете, прави му се погребение и всички разбират, че е умрял. Трябва и в политиката да стане така. Щото често някой умира политически, но понеже няма съответната церемония, не го разбира. И продължава да се държи като жив. Което превръща политическия живот в нещо като Задушница.
„Из делниците на един луд”
 
 
Тони Филипов, Д-р
 
 
Още по време на първия мандат на Борисов казах, че всеки ден от неговото управление е загубен за страната. И днес, години по-късно, нямам повод да ревизирам мнението си. Застой във всички области, пълен застой, наричан за благозвучие „стабилност”.

Напук на тези, които се опитват да ни внушат колко е постигнато, аз съм склонен да пресмятам колко е можело да бъде постигнато. В управлението на Борисов нямаше нищо далновидно, освен може би в личен план… Повтарям, дори потретвам: Византийщина в политиката, волунтаризъм в икономиката, „правешко” хитруване във външната политика, популизъм и демагогия в социалната сфера. И съвсем естествено това правителство на застоя си отиде по същия нелеп начин, по който управляваше. Реформаторите гледаха като Тодор Живков на пленума на БКП, който го свали. Гледаха като хора, на които им е подадена оставката – с учудване, с недоверие, с изненада... Борисов ги стори курбан за бъдещето на своята партия, в името на нейното трето управление, в което те, уви, няма да участват. Те май в никое управление повече няма да участват. Защото нямаха търпение да осребрят народния вот, вместо да го съхранят и увеличат. Изхрускаха си доверието, предадоха го за парче от управленската баница. И сега са се запътили към политическото бунище. Край, който не беше никакво предизвикателство за въображението.

Сигурно е много досадно да се чете за Реформаторския блок. Искам да ви уверя, че и да се пише, е не по-малко досадно. Но трябва да си вземем довиждане с тях, и то не с минута мълчание. Защото те убиха надеждите на много хора, че най-после една партия, даже цяла коалиция от партии, искрено желае и ще се бори за реформирането на страната чрез реформиране, на първо място, на корумпираната и неработеща съдебна система.

Оказа се обаче, че Реформаторският блок е поредното ООД, създадено целево за усвояване на едни остатъчни десетина процента десни гласове. Оказа се също, че единството на партиите в Блока е постигнато не на територията на желанията за нов морал, на стремежите за реформа на съдебната система, на решимостта за борба с корупцията и цялостна промяна на обществото, а върху лични користни цели. Власт и пари, пари и власт. И медийно внимание за поддържане на болното самомнение.

Голямата вина на Реформаторите е, че легитимираха управлението на ГЕРБ като реформаторско пред Европа. Пред българското общество участието на лидери от Блока в правителството прикриваше тайната колаборация на ГЕРБ и ДПС и създаваше лъжливата представа, че етнокорпорацията не участва в раздаването на баницата. Непрекъснатото бърборене около реформаторските инициативи генерираше силен шум в системата и прикриваше нежеланието за промяна не само в ръководните среди на ГЕРБ, но и сред цялата политическа класа. След „историческия компромис” Радан каза: „ДПС спечели привилегията да бъде част от съдебна реформа… сега вече никой няма да може да каже, че ДПС не е национално отговорна партия”. Същият Радан Кънев, който се заканваше, че ще вади ДПС от властта поне за 10 г., ще им скрие държавната нянка, ще ги лиши от услугите на ВСС и цялата съдебна система. И вчера чета, че тоз същият Радан се сънувал министър: "Един десен лидер не може да тръгва към политическа кариера без амбиция за премиерския пост. Ще бъда министър-председател, но не знам кога”. Аз знам. Ще бъде в петък, тринайсети, който по изключение ще се падне във вторник!
Две години минаха в празни приказки и нереализирани идеи. Реформите си останаха на декларативно ниво. Реформаторите стояха и гледаха внимателно как съдебната реформа не се случва. Колкото повече участието им в кабинета „Борисов” губеше основанията си, толкова по-рядко те споменаваха възможността да го напуснат. И неусетно се превърнаха в панделката на онова нещо в целофана, за което говореше навремето главният секретар на МВР Бойко Борисов. Панделката, която опакова едно напълно безцелно управление. Превърнаха се в част от користното невежество, което управлява държавата.

Големият успех в съдебната реформа, „историческият компромис” – разделянето на ВСС на прокурорска и съдийска колегии, - не доведе и няма да доведе до реалната съдебна реформа и борбата с корупцията. И на десет съвета да се раздели ВСС, ако не се изчисти съдебната система от корумпираните магистрати, всичко ще е преливане от пусто в празно. Реална надежда можехме да имаме при една независима антикорупционна прокуратура, която не е под шапката на главния прокурор Цацаров. За съжаление, тази идея падна жертва на „необходимия” компромис.

Снемането на подкрепата на РБ и оттеглянето на министрите му в края на първата година щеше да бъде ясен знак, че в тази конфигурация и с тази лидираща партия реформите са невъзможни. Но те предпочетоха, вместо да дават знаци, да вземат знаци. Финикийски знаци, които, естествено, не се берат в опозиция.

Един Христо Иванов има смелостта да подаде оставка. Но той се оказа просто изключение, което потвърди правилото. Мнозинството десни лидери развиха тежка политическа деменция. Първо забравиха откъде са тръгнали, после – къде отиват. Това обаче не им се отразяваше на апетита. Когато Христо Иванов се оттегли, „Медиапул”, сайт, който не мога да заподозра в лоши чувства към Реформаторите, написа, че Кунева веднага изприпкала да преговаря с Борисов да им даде правосъдното министерство. Даже малко на рекет си била поиграла - в противен случай ще последват ДСБ. Което, както и да го наречем, си остава пошло търгашество. Борба за наследството пред още пресния гроб на реформата.

Времето на оставката на Христо Иванов беше последният момент, в който РБ можеше да се оттегли от правителството. Да признае, че това е правителство на застоя и в него реформите са нежелани и невъзможни. И да се молят хората да им повярват, че поне в намеренията си са били искрени.

Борисов използва Реформаторите като смокинов лист, който си слагаше, за да не се виждат срамотиите. Независимо какви са били целите и мотивите им, те легитимираха реформаторската мимикрия на Борисов, прикриваха грозната истина, че България се управлява от тайната коалиция ГЕРБ-ДПС.

От момента, в който загърбиха декларацията си от 21.08.2014 г., че с Борисов и Цветанов те няма да управляват, и се включиха в правителството, през „историческия компромис” и до безславно подадената им оставка, Реформаторите пишеха историята на своите отстъпления. С всяко свое решение зачеркваха една точка от предизборната си програма. И днес от нея не остана нищо.

През април 2015 г. Бойко каза: „До 4 м. България ще изпревари Румъния по резултати от борбата с корупцията”. Нищо подобно. Точно два месеца и пет дни след обещанието Борисов рапортува: "Радвам се, че сме изпреварили Румъния във всяко едно отношение - борбата с корупцията, данъците, усвояването на евросредствата…“.

Реформаторите свенливо примижаха пред тази наглост. Нямаше как да не си дадат сметка, че за пореден път са ги използвали като листото на срама. И че реформаторската реторика увисна, демаскирана от практиката.

По това време реших да ги наричам „така наречените реформатори”. И мисля да продължавам.
Да напомням ли как така наречената реформаторка Кунева преглътна провала на антикорупционния закон, с който толкова се гордееше? Саботиран дружно от ГЕРБ и ДПС той и днес прашасва някъде из парламента. Не дойде ред за него, няма и да дойде. Но Кунева, за разлика от Христо Иванов, остана в правителството до самия му край. И добре че Борисов подаде оставката на целия кабинет, защото иначе г-жа Кунева трябваше дълго да обяснява защо, въпреки слабите резултати на кандидата на РБ Трайчо Трайков, тя не подава оставка, както беше обещала.
И ако нещо е учудващо, то не е, че Реформаторите получиха по-малко гласове, а че получиха само с толкова по-малко.

Спомняте ли си, че веднъж писах за тричането на Реформаторите? Малко избързах. В момента ги тричат.
Първите разследвани министри са от РБ – Москов и Ненчев. Можем да гадаем защо точно тях си е набелязала прокуратурата. Но едно е сигурно – че не са те единствените грешници в този кабинет. По повод разпитите им министър Бъчварова декларира: "Това е правителството, по времето на което не е имало корупционен скандал и това е така".

Да, да… Ама друг път! Това е правителството, което открадна най-много при минимум публични скандали. Защото, нали, нещо, което не го пише във вестника, не е станало. И не се ли е заинтересувала прокуратурата, значи е кьорфишек. Прокуратурата упорито отказва да провери страшните обвинения, които банкерът Цветан Василев отправи на Борисов. Имаше скандал с едни луксозни джипове по 200 хил. лв. единият, които си купиха четири горски стопанства. Нищо, потули се. Фрапантните кражби по програмата "Училищен плод" на ДФ "Земеделие". Нищо, потули се. И т.н., и т.н.
Но, заслужено или не, ще го отнесат реформаторските министри. Дето викат в нашия край, „те ня там”!

И не им остава нищо друго, освен да отидат и да потърсят място, където се лекува загубената доблест. Само за едно такова се сещам. (Виж началото.)