Потомка на Вазовата героиня баба Илийца от врачанското село Челопек стана на 100 години.
Тодорка Ангелова с радост и естествена гордост разказва за своята прапрабаба, за която си спомня от разказите на дядо й Дано - болното дете, с което тръгнала да премине Искъра.
„Моето детство премина в кошарата на дядо Дано. Той беше скромен и трудолюбив човек. Винаги ме защитаваше като ме наказваха, че бях много палава и все правех бели. Като тръгнах на училище, все ме питаше какво сме учили. Разказваше за баба Илийца с умиление, дори със сълзи, беше й признателен, че го е спасила от болестта. Била много честна, работлива и набожна“, спомня си столетницата. Въпреки годините си, баба Тодорка не се чувства стара. Ходи на лозето си, защото не може да стои без работа. Казва, че животът й я е научил така – да не си губи времето, а да върши нещо. Все още е енергична, будна, любознателна. Не отказва срещи с млади хора, които се интересуват от баба Илийца и Илиовския род.
Все още няма коментари