Упражненията по избиране на политици през последните 2 години са стрували сериозна сума на българския данъкоплатец. Почти 520 милиона лева сме платили за поредицата от избори, като влязохме в почти непрекъсната политическа криза. Това показват сметките на Института за изследване на публичната среда, който е анализирал направените разходи.
От 2021 г. насам са били проведени пет избора за парламент и едни за президент и вицепрезидент. В този половин милиард са включени и разходите, предвидени за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласуване, както и за осигуряването на видеонаблюдение в избирателните секции, което беше въведено за пръв път на вота на 2 април 2023 г.
Данните показват, че най-скъпи са били изборите 2 в 1 от ноември 2021 г., които са стрували на бюджета общо 149,6 млн. лв. Следват ги изборите от април същата година, за които са разходвани 108,8 млн. лв., съобщава „Сега“.
От изборите през април 2021 г. машинните устройства бяха въведени във всички секции в страната с над 300 избиратели. На последвалите избори с машинни устройства се гласуваше и в много секции в чужбина.
Първоначалното закупуване на 9600 устройства струваше общо 43,2 млн. лв. Впоследствие от държавния бюджет бяха заделяни средства за поддръжка, съхранение, транспорт и логистика на машините, за софтуера им, за окомплектоване на машините и тяхното техническо обслужване и пр. Машини бяха закупени допълнително за изборите през юли 2021 г. и за тези през ноември 2021 г.
Общата сума за машинния вот в тези две години възлиза на 96,8 млн. лв., или около 20% от всички разходи за избори в периода. Тази инвестиция в голяма степен беше обезсмислена, след като с последните промени в Изборния кодекс се върна т. нар. смесено гласуване и се въведе ръчно преброяване на резултатите от машинното гласуване, коментират от института.
Най-голямото перо в разходите за избори за периода 2021-2023 г. са средствата за възнаграждения на членовете на районните и секционните избирателни комисии – общо 149,1 млн. лв.
Все още няма коментари