Един от последните живи участници в някогашното партизанско движение (1941-1944), роденият на 20 септември 1921 г. Петко Петков-Бурян, посрещна стотния си личен празник в родното си село Опан, Старозагорска област, в компанията на най-близките си роднини: дъщерята Пенка, трима внуци и един правнук.
Дядо Петко е влязъл в редовете на някогашната младежка организация на БРП (комунисти) през 1936 г. През зимата на 1942-ра напуска армейската част в Карлово, където е карал войнишката служба, и става партизанин в отряд „Христо Ботев“, командван от превърналия се в истинска легенда генерал Стойо Неделчев-Чочоолу (1908-1987).
Преминава през двете фази на Втората световна война в състава на VІІІ Тунджанска дивизия. Носител е на няколко ордена, до пенсионирането си е бил на организационна работа, след 10 ноември 1989-а е бил председател на местната структура на борците против фашизма и капитализма.
През зимните месеци старецът живее при дъщеря си в София, но от ранна пролет до късна есен се завръща в родния си дом. Запазил е бистротата на ума си, живо се интересува от случващото се в страната, продължава да чете вестници и да гледа телевизия. Част от спомените му са излезли преди 19 години в документално-мемоарната книга „Бурян разказва“ на Стойчо Гичев и Петко Иванов.
Заедно с цветята и поздравленията за вековния юбилей дядо Петко получи и плакет за особени заслуги към общината от кмета Генчо Колев.
1 коментара
Бай Иванка
2021-09-30 10:23:41
Отговори
Много интересна статия ! Партизанин бил дятката и да ден днешен вземал пенсия за това ! ОК но за какво по-точно ? За това че през 1936 г дезертира от редовна военна служба . За това че се укрива и подпомага чужди разознавателни служби на наша територия . И не на последно място че от 44 на сам лежи и пърди на държавна пенсийка до ден днешен ? Аййй стига с тези партизани вече .