Чакаме за сбогом депутатите в оставка  

След смирението на Бъдната нощ, взрени в звездния небосвод, отново повярвахме, че се е родил Спасителят. Влъхви по тия географски ширини – дал Господ всякакви. И като му отпуснахме края на мизерията, се заредиха едни трапези с колива и пиелък – ум да ти зайде.

Някъде из всичката тая традиционна шетня, която прелива от Иванови къпанки къмто Богоявление, като разтворени молекули са и ония 240 най-първи от нас, дето трябва да ни съединяват, за да сме силни.

Но понеже блажното все не ни е баш дотам калорично, и плънката не се получава. Нищо, пак ще чакаме търпеливо. Най-напред ще е с надеждата - да се завърнат при нас тия, дето са на парса в 43-тия парламент. Ще ги дочакаме на жълтите павета да си кажем сбогом с тях, щото се пооляха на нашите софри. И трохи не оставят. Пък ако са ни уврели за спасение тиквите, напролет пак ще избираме.