Актрисата Анета Сотирова завършва ВИТИЗ през 1973 г. в класа на проф. Кръстьо Мирски. От 1974-1990 г. играе в театър "София". От 1990 г. е в Малък градски театър „Зад канала“. Дебютът в киното на Анета Сотирова е в ролята на Белослава /така кръщава и дъщеря си - известната певица/ в "Сватбите на Йоан Асен ІІ", следва култовата Венетка в "От нищо нещо", Теменужка в "Двойникът", майката на Бранко в "Лавината". През 1976 г. печели Втора награда за женска роля на Йовкови тържества – Добрич за Боряна в едноименната пиеса. През 1996 г. - Наградата на САБ за женска роля за Дафинка в "Свекърва" от Страшимиров, а през 2000 г. - Награда за женска роля за Елена в "Салон за плач" от Юрий Дачев. През 2003 г. е отличена с "Аскеер" за главна женска роля за Зара в "Без кожа". Последният й „хит” беше ролята на Фелина - ексцентрична бивша актриса, майка на главния герой Тони /Михаил Билалов/ в сериала “Връзки”, снимките на който се възобновяват през януари 2016 г.
Ето и уникалната изповед на Анета Сотирова пред “ШОУ”:
- Анета, откога знаеш, че ще станеш актриса?
- От 5-годишна. Имитирах различни хора, като се разхождахме с майка ми. Бъбрех някакви странни неща, като си мислех, че говоря чужд език. След това и научих някой и друг език, отдават ми се лесно, тъй като имам музикално ухо. Не съм си представяла друго. Влечеше ме и писането. Не ми е била чужда мисълта да се занимавам с журналистика, но то е било нещо мимолетно покрай цялата ми компания в гимназията, всички - пишещи хора. Но аз истински съм си мечтаела за сцена.
Винаги съм гледала да бъда по-различна. Това бяха годините на Уудсток. Ходех с кожухче, обърнато наобратно. Някакви сълзички си рисувахме. Нямаше аркансил и спирали, а слагахме на миглите си една много хубава... немска боя за обувки /смее се/. Всяка една от нас искаше да бъде различна от другата. И затова сега се ужасявам, че всички момичета искат да бъдат еднакви. Не мога да разбера как може човек да не иска да има своя физиономия! Ние сме толкова цветни, българите, имаме толкова интересни профили - вместо всеки да иска да е себе си, те подражават една на друга с някакво необяснимо стадно чувство! И всички момичета придобиват физиономията на кукла Барби. Може би мъжете, които искат да имат кукла Барби до себе си, са си играли с нежелание с тракторчета и камиончета като деца, а всъщност са искали да си играят с кукли, но не им е било разрешено, защото са момчета! И като пораснат, си наваксват, харесва им една жива кукла Барби да ходи до тях /смее се/!
- Разпределението във Врачанския театър след завършването на ВИТИЗ се оказва съдбовно за теб...
- Във Враца ми беше хвърлена кармичната карта и там срещнах голямата си любов в живота, с която съм вече 42 години...
Имала съм 2 любови в живота си
Ученическата - с Росен Босев, с когото пишехме и бяхме заедно в литературните кръжоци. Учехме заедно в 35-о, руското училище. Аз бях на 16, той - на 18 години. Бяхме ученическа любов, която животът показва, че най-често бързо приключва. Той завърши, замина в Школата за запасни офицери в Плевен, аз си завърших гимназията и кандидатствах във ВИТИЗ. Като се върна, Росен записа българска филология.
Естественото продължение на нашата връзка беше да сключим граждански брак. Заживяхме в дома на майка ми и баща ми, които по това време бяха в чужбина. Така че от 21-годишна, когато сключих това гражданско споразумение, аз все съм женена. Ние с Росен бяхме преди всичко приятели. Той си пишеше, пътуваше, а аз трябваше да замина по разпределение във Врачанския театър.
На 21 години едно момиче още не се е осъзнало като жена... Срещата ми със страстта, с оженственяването, с усещането за полова принадлежност, ако щете, се случи, когато срещнах настоящия ми съпруг.
- Как се случи тази среща?
- Влюбих се и затова се разведохме с Росен. То беше безпаметна любов, кармична среща! Борислав е лекар. Срещнахме се в Клуба на културните дейци във Враца. Неговият брат беше режисьор в театъра. Хора от провинцията, много мили наистина. А пък аз - много важна, от центъра на София. Ходех с един голям плюшен тигър, купен от Чешкия център. Винаги го слагах на стола срещу себе си, защото смятах, че там няма хора, с които аз да обменям своите височайши мисли! Много смешно, измислено дете /смее се/! Отивам, сядам си, отговарям, ако някой ме попита нещо, но многозначително поглеждах към тигъра и му казвах: “Виждаш ли къде попаднах!...”. Представям си как са се подсмихвали хората около мен!
Но Борислав успя да ме отнеме от тигъра
/смее се/! Това е една предопределена среща, както са ми казвали, когато ми направиха хороскоп. С него сме се срещали в предишния живот на два пъти като воини – били сме рамо до рамо и сме си помагали. В този живот аз съм се преродила в жена, за да се срещна с него и вече да преживеем всичко, което може да се случи между един мъж и една жена.
- Когато се срещате, Борислав Стоянов е бил женен...
- Не живееше с жена си от дълго време. И тяхното е било ученическа история като нашето с Росен Босев. Иначе никога не бих си позволила да се вмъкна в семейство, което има и две момчета, близнаци.
Само който е изживял истинските събития, истинските срещи, истинските раздели, само той може да знае какво са му коствали те... Купища, планини, гори от изпитания сме преживели. Борислав държа изпити, пристигна в София, стана научен сътрудник в Суходол, той е много талантлив психиатър. Но след промените се хвърли в бизнеса, защото с психиатрия много трудно можеше да се издържа семейство.
- Има много писания праз годините, че Росен Босев не е могъл да те преживее и затова се е стигнало до трагичната развръзка в живота му?
- Няма такова нещо! Ние се разделихме през 1973 година, след това той имаше много други срещи, а от една прекрасна синеока актриса Елена Димитрова му се роди прекрасният син Росен Босев.
След това той имаше и други истории. Нашето беше детско приятелство. От 1973 до 1988 година, когато той приключи с живота си, ние изобщо не сме се виждали. Само от разкази на приятели разбирах какво се случва. Алкохолът не прощава на никого...
- Вярно ли е, че съпругът ти Борислав ти поставя ултиматум: “До прага на дома ни ще бъдеш актриса...”
- Да, точно така. Искаше да ми помогне, защото знаете, че актьорската природа е страшно емоционална и много често губиш излишни обороти.
Затова той ми каза: “В къщи ти си майката, жената, домакинята, слугинята, любовницата - актриса си навън, на работното място!”. Но той е бил винаги вярното ми странично око и най-верният ми зрител. Това много ме амбицира и гледах всичко сама да изработвам и да изненадам на премиерата моето семейство, когато дойде да ме гледа. До края на дните си една жена трябва да се доказва пред мъжа, с когото живее. С много роли съм се разделяла с доста мъка в сърцето, просто защото не е било възможно да съчетая ангажиментите си, но не съжалявам.
- Кой ти даде шанса да дебютираш в киното във филм като “Сватбите на Йоан Асен”?
- Режисьорът Вили Цанков ме беше гледал в изпитен спектакъл във ВИТИЗ. Обадиха ми се и ми казаха да отида в Киноцентъра. Трябваше всеки ден да ходя на езда. Ако има нещо, за което да съм страшно признателна на съдбата, това е, че за този филм се научих страшно добре да яздя. Любовта ми към конете ще остане завинаги.
Започнахме снимки със сцена с Апостол Карамитев в една гора до Киноцентъра. И след една седмица, когато промиха материала, ми се обади Вили Цанков и ми каза: “Ти си Белослава!”. Това са били моите проби. Той не е търсил за ролята друга актриса, но е искал да види как стоя на екрана. Това беше невероятен снимачен период, срещнах се с най-великите актьори!
- Имаш ли спомени, които няма да забравиш?
- Снимахме в Горталово на 40-градусова жега. Героинята ми казваше на Йоан Асен - Апостол Карамитев: “Ти не си ми баща!”. А той трябваше да ми удари шамар. Направихме 7 дубъла. При последния на мен ченето ми се откачи! Много ме заболя! Започнах на роня тихи сълзи, а той ме прегръщаше, целуваше и ми говореше: “Анета, Анета, извинявай, но така се вживях, че съм бащата на тази непокорна Белослава!”
С една бутафорна колесница трябваше да прелетим едни поляни с четири непокорни арабски коня. Отивах да ми представят сина на Теодор Комнин, за когото искаха да ме женят. Един от каскадьорите беше облечен с дрехите на Йоан Асен, който ме водеше, а аз бях стъпила отгоре. В един момент, когато спряхме, видях, че съм сама на капрата! Колесницата се беше разпаднала, каскадьорът скочил, а аз с четирите коня съм летяла на двете останали колелета! А по време на снимките вече бях бременна в третия месец! Нещо ме пазеше!
Случи се и друго много страшно.
Бяхме покрусени от смъртта на Апостол Карамитев
Той беше един от кумирите ми. Живееше на съседната улица до нас, Стефан Данаилов и Мария пък живееха на “Сан Стефано” и всеки ден като ученичка излизах на терасата, за да мерна, ако мога, моите кумири.
След “Сватбите” Въло Радев ме покани в “Осъдени души” за ролята на Американката, по БНТ започваше един сериал, за който също ме канеха, но не можех да приема именно заради бременността. Но когато се роди дъщеря ми, не бях на себе си от радост и я кръстих Белослава, на героинята си в “Сватбите на Йоан Асен”...
- Ролята на Венетка във филма “От нищо нещо” идва след прекъсване на кариерата ти заради раждането. В него си партнираш с другия си кумир – Стефан Данаилов...
- Извикаха ме на кастинг. Всички ярки актриси между 20 и 40 години участваха. Дори Катя Паскалева, тази невероятна актриса! Венетка беше нетипичен образ за мен. Представете си момичето с плюшения тигър от центъра на София, което се чуди какво прави в провинцията, и тази плаха женица Венетка, която пържи кюфтетата и се мисли за Джейн Фонда в къщата със завити с найлони мебели, стресната от това какво ще кажат хората! Всичко това, което не съм аз като свободен дух, точно обратното трябваше да изиграя! Но аз винаги съм се стремяла да приемам роли, които са коренно противоположни на характера ми, това е било предизвикателство за мен като актриса.
Когато Венетка падна в ямата, снимахме в “Младост” 4. Беше декември месец, валеше сняг, минусови температури. Отгоре слагаха един найлон. Калорифер духаше, но с тази нощничка, с която бях, нищо не помагаше.
Като се потопиш в образ, няма значение топло ли ти е, студено ли ти е, а и като си млад, бързо преодоляваш всичко. Всеки ден вземах гореща вана и това ме спаси...
- Съпругът ти как “понесе” голите снимки?
- Тогава не беше прието артистите да се събличаме за щяло и нещяло. Като прочете сценария, мъжът ми каза: “Тук това няма да присъства, нали, то и без това не върши работа!”. Казах на режисьора Никола Рударов, а той ме прекъсна през смях:
“Като си си дала г*за под наем, ще правиш, каквото трябва!”
Естествено, че заснех така, както той искаше. Режисьорът в крайна сметка преценява. Едва на самата премиера мъжът ми изгледа въпросната сцена. Най-смешна беше моята свекърва, учителка. Колежките й започнали да подмятат: “Видяхме я, видяхме я снаха ти!”. А тя ги контрирала: “Е, какво толкова - тя само едната й гърда се мерна!” /бурен смях/. Беше ме защитила...
- А кой те покани в сериала “Връзки”?
- Обади ми се Михаил Билалов и сценаристката. Казаха ми, че точно аз съм подходящият типаж за неговата майка, бившата актриса, която си пада по чашката. С Мишо се познаваме преди да замине за Франция. Той беше млада, изгряваща звезда в театър “София” тогава. Прочетох ролята и реших, че си заслужава да опитам, защото героинята пак нямаше нищо общо с мен самата. А и диалогът много ми хареса.
- Коя сцена те развесели най-много?
- С този затворник, който Фелина искаше да си вкара в леглото, а той открадна кожените й палта /смях/!
През януари очакваме продължението на сериала. Започваме снимките. Фабулата е много интересна.
- През лятото ти снимаше в Синеморец и в комедията “Летовници” с режисьор Ивайло Пенчев...
- Там също бяхме атрактивна, ярка актьорска компания - Малин Кръстев, Филип Аврамов и съпругата му - Милена Аврамова, Китодар Тодоров и Станимир Гъмов... В сценария има любовни триъгълници, които водят до смешни обрати и много смях.
Героинята ми е стара мома, реститутка, която изпада в страхотни приключения. Връща се в малък семеен хотел, където преди време е срещнала своята голяма, но нереализирана любов.
- Имаш безброй запомнящи се роли в театъра. Не се съгласяваш да играеш с друг партньор в постановката “Всяка година по същото време”, след като Тодор Колев си отива от този свят...
- Най-добрият ми партньор в театъра е Тодор Колев. Имах щастието да си партнирам с него в “Догодина по същото време”, която играхме 9 сезона. Авторът написа продължението: “Всяка година по същото време”. Играхме го за жалост само сезон и половина, тъй като коварната болест отнесе Тодор Колев. Не можех изобщо да си представя да сменя партньора, само и само аз да продължа, тъй като всичко беше изработено от нас двамата. Това са неписани правила, които спазвам. Предателството не ми е познато. Компромисът винаги се връща като бумеранг.
- Затворихте ресторанта си “Гара за двама” на ул. “Бенковски”...
- Да, фалира “Гара за двама”. На 27 кв. м работеше 9 души персонал, не можехме да смогнем да плащаме осигуровките. Моята приятелка и колежка Емилия Гиргинова продължи в този бизнес с нейното семейство. Миналата година есента тя е отворила пак ресторант “Гара за двама”, изпозвайки нашето лого. Но не е успяла да ме намери, за да ми каже, че има това намерение /смее се/! Ами телефонните връзки понякога не са добри, каза тя пред мен. Пожелавам й успех!
- А Лилия Герасимова, вдовицата на Луканов, нали и тя имаше участие в този бизнес?
- Това е вуйната на Емилия и тази великолепна жена Лилия Герасимова й се притече на помощ като познавач на кухни, на стил. А и Емилия искаше да я измъкне от депресията, след всички нещастия, които се случиха във фамилията й. Да има къде да излезе, да прави нещо... Когато се осъществи “Гара за двама”, Лилия присъстваше 1 месец в Търговския регистър, след което каза, че не може да се занимава повече. Ние с Емилия двете държахме ресторанта 12 години. Едва кретахме, то си беше само за престиж... Идеята беше да събираме приятели.
- Със съпруга си сте преживели, казваш, купища, планини, гори от изпитания... След трагедията, която се случи с неговите родители във Враца успяхте ли поне малко да се съвземете?
- Това не се преодолява, честно казано /дълго мълчание /... Мъжът ми побеля за една нощ след убийството на родителите му! Те бяха страшно привързани, патриархатът беше уникален. Карма... Това момиче ходеше да им помага в домакинството, да пазарува сутрин, защото свекърва ми имаше световъртежи. Препоръча ни я близък приятел, но той не е знаел, че момичето ще развие такива психози! Нещо си е въобразила, какво, ние не знаем. Като заминавахме за Америка, й казах, че после ще ги вземем в София. Явно тогава нещо в нея се е отключило. Не знам. И не искам да знам.
11 години това момиче, убийцата, си беше на свобода и можеше да дойде и пред театъра и къде ли не. След като отишла в болницата да я превържат, защото се била наранила с ножа, с който намушкала свекър ми, я попитали: “Какво се е случило?” Тя отговорила: “Играчка – плачка!” “Как се казвате: “Анета”.
- Тя е отишла на лекар след касапницата, която е сътворила?!
- Истината е такава, ча ако се напише роман или сценарий по нея, ще изглежда нереален! Но нека не отваряме тази жестока рана в душата ми...
И ние не можем да повярваме. Като си дойде моят девер, който живее в Германия, сядаме тримата с по чаша вино и се обръщаме към тях на небето! Те бяха уникално семейство...
- Интересувате ли се какво става с тази жена? Не е ли имало момент, когато сте искали мъст?!
- Не, не. Кои сме ние да раздаваме правосъдие? Така, както в гората има сухи клонки, има и живи дървета... Не можем ние да раздаваме правосъдие. Ако всеки човек започне да раздава правосъдие, земята трябва да приключи...
Но само когато човек мине през такава история, която е дълбоко лична, такава, че не може да се опише, осъзнава колко е ценен човекът до него. Защото само в такива трудности можеш да разбереш кой чужд, кой свой.
- А ти беше плътно до съпруга ти...
- Аз съм винаги до него. И в грешки, и в правди. Защото това е моят човек.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Ето и уникалната изповед на Анета Сотирова пред “ШОУ”:
- Анета, откога знаеш, че ще станеш актриса?
- От 5-годишна. Имитирах различни хора, като се разхождахме с майка ми. Бъбрех някакви странни неща, като си мислех, че говоря чужд език. След това и научих някой и друг език, отдават ми се лесно, тъй като имам музикално ухо. Не съм си представяла друго. Влечеше ме и писането. Не ми е била чужда мисълта да се занимавам с журналистика, но то е било нещо мимолетно покрай цялата ми компания в гимназията, всички - пишещи хора. Но аз истински съм си мечтаела за сцена.
Винаги съм гледала да бъда по-различна. Това бяха годините на Уудсток. Ходех с кожухче, обърнато наобратно. Някакви сълзички си рисувахме. Нямаше аркансил и спирали, а слагахме на миглите си една много хубава... немска боя за обувки /смее се/. Всяка една от нас искаше да бъде различна от другата. И затова сега се ужасявам, че всички момичета искат да бъдат еднакви. Не мога да разбера как може човек да не иска да има своя физиономия! Ние сме толкова цветни, българите, имаме толкова интересни профили - вместо всеки да иска да е себе си, те подражават една на друга с някакво необяснимо стадно чувство! И всички момичета придобиват физиономията на кукла Барби. Може би мъжете, които искат да имат кукла Барби до себе си, са си играли с нежелание с тракторчета и камиончета като деца, а всъщност са искали да си играят с кукли, но не им е било разрешено, защото са момчета! И като пораснат, си наваксват, харесва им една жива кукла Барби да ходи до тях /смее се/!
- Разпределението във Врачанския театър след завършването на ВИТИЗ се оказва съдбовно за теб...
- Във Враца ми беше хвърлена кармичната карта и там срещнах голямата си любов в живота, с която съм вече 42 години...
Имала съм 2 любови в живота си
Ученическата - с Росен Босев, с когото пишехме и бяхме заедно в литературните кръжоци. Учехме заедно в 35-о, руското училище. Аз бях на 16, той - на 18 години. Бяхме ученическа любов, която животът показва, че най-често бързо приключва. Той завърши, замина в Школата за запасни офицери в Плевен, аз си завърших гимназията и кандидатствах във ВИТИЗ. Като се върна, Росен записа българска филология.
Естественото продължение на нашата връзка беше да сключим граждански брак. Заживяхме в дома на майка ми и баща ми, които по това време бяха в чужбина. Така че от 21-годишна, когато сключих това гражданско споразумение, аз все съм женена. Ние с Росен бяхме преди всичко приятели. Той си пишеше, пътуваше, а аз трябваше да замина по разпределение във Врачанския театър.
На 21 години едно момиче още не се е осъзнало като жена... Срещата ми със страстта, с оженственяването, с усещането за полова принадлежност, ако щете, се случи, когато срещнах настоящия ми съпруг.
- Как се случи тази среща?
- Влюбих се и затова се разведохме с Росен. То беше безпаметна любов, кармична среща! Борислав е лекар. Срещнахме се в Клуба на културните дейци във Враца. Неговият брат беше режисьор в театъра. Хора от провинцията, много мили наистина. А пък аз - много важна, от центъра на София. Ходех с един голям плюшен тигър, купен от Чешкия център. Винаги го слагах на стола срещу себе си, защото смятах, че там няма хора, с които аз да обменям своите височайши мисли! Много смешно, измислено дете /смее се/! Отивам, сядам си, отговарям, ако някой ме попита нещо, но многозначително поглеждах към тигъра и му казвах: “Виждаш ли къде попаднах!...”. Представям си как са се подсмихвали хората около мен!
Но Борислав успя да ме отнеме от тигъра
/смее се/! Това е една предопределена среща, както са ми казвали, когато ми направиха хороскоп. С него сме се срещали в предишния живот на два пъти като воини – били сме рамо до рамо и сме си помагали. В този живот аз съм се преродила в жена, за да се срещна с него и вече да преживеем всичко, което може да се случи между един мъж и една жена.
- Когато се срещате, Борислав Стоянов е бил женен...
- Не живееше с жена си от дълго време. И тяхното е било ученическа история като нашето с Росен Босев. Иначе никога не бих си позволила да се вмъкна в семейство, което има и две момчета, близнаци.
Само който е изживял истинските събития, истинските срещи, истинските раздели, само той може да знае какво са му коствали те... Купища, планини, гори от изпитания сме преживели. Борислав държа изпити, пристигна в София, стана научен сътрудник в Суходол, той е много талантлив психиатър. Но след промените се хвърли в бизнеса, защото с психиатрия много трудно можеше да се издържа семейство.
- Има много писания праз годините, че Росен Босев не е могъл да те преживее и затова се е стигнало до трагичната развръзка в живота му?
- Няма такова нещо! Ние се разделихме през 1973 година, след това той имаше много други срещи, а от една прекрасна синеока актриса Елена Димитрова му се роди прекрасният син Росен Босев.
След това той имаше и други истории. Нашето беше детско приятелство. От 1973 до 1988 година, когато той приключи с живота си, ние изобщо не сме се виждали. Само от разкази на приятели разбирах какво се случва. Алкохолът не прощава на никого...
- Вярно ли е, че съпругът ти Борислав ти поставя ултиматум: “До прага на дома ни ще бъдеш актриса...”
- Да, точно така. Искаше да ми помогне, защото знаете, че актьорската природа е страшно емоционална и много често губиш излишни обороти.
Затова той ми каза: “В къщи ти си майката, жената, домакинята, слугинята, любовницата - актриса си навън, на работното място!”. Но той е бил винаги вярното ми странично око и най-верният ми зрител. Това много ме амбицира и гледах всичко сама да изработвам и да изненадам на премиерата моето семейство, когато дойде да ме гледа. До края на дните си една жена трябва да се доказва пред мъжа, с когото живее. С много роли съм се разделяла с доста мъка в сърцето, просто защото не е било възможно да съчетая ангажиментите си, но не съжалявам.
- Кой ти даде шанса да дебютираш в киното във филм като “Сватбите на Йоан Асен”?
- Режисьорът Вили Цанков ме беше гледал в изпитен спектакъл във ВИТИЗ. Обадиха ми се и ми казаха да отида в Киноцентъра. Трябваше всеки ден да ходя на езда. Ако има нещо, за което да съм страшно признателна на съдбата, това е, че за този филм се научих страшно добре да яздя. Любовта ми към конете ще остане завинаги.
Започнахме снимки със сцена с Апостол Карамитев в една гора до Киноцентъра. И след една седмица, когато промиха материала, ми се обади Вили Цанков и ми каза: “Ти си Белослава!”. Това са били моите проби. Той не е търсил за ролята друга актриса, но е искал да види как стоя на екрана. Това беше невероятен снимачен период, срещнах се с най-великите актьори!
- Имаш ли спомени, които няма да забравиш?
- Снимахме в Горталово на 40-градусова жега. Героинята ми казваше на Йоан Асен - Апостол Карамитев: “Ти не си ми баща!”. А той трябваше да ми удари шамар. Направихме 7 дубъла. При последния на мен ченето ми се откачи! Много ме заболя! Започнах на роня тихи сълзи, а той ме прегръщаше, целуваше и ми говореше: “Анета, Анета, извинявай, но така се вживях, че съм бащата на тази непокорна Белослава!”
С една бутафорна колесница трябваше да прелетим едни поляни с четири непокорни арабски коня. Отивах да ми представят сина на Теодор Комнин, за когото искаха да ме женят. Един от каскадьорите беше облечен с дрехите на Йоан Асен, който ме водеше, а аз бях стъпила отгоре. В един момент, когато спряхме, видях, че съм сама на капрата! Колесницата се беше разпаднала, каскадьорът скочил, а аз с четирите коня съм летяла на двете останали колелета! А по време на снимките вече бях бременна в третия месец! Нещо ме пазеше!
Случи се и друго много страшно.
Бяхме покрусени от смъртта на Апостол Карамитев
Той беше един от кумирите ми. Живееше на съседната улица до нас, Стефан Данаилов и Мария пък живееха на “Сан Стефано” и всеки ден като ученичка излизах на терасата, за да мерна, ако мога, моите кумири.
След “Сватбите” Въло Радев ме покани в “Осъдени души” за ролята на Американката, по БНТ започваше един сериал, за който също ме канеха, но не можех да приема именно заради бременността. Но когато се роди дъщеря ми, не бях на себе си от радост и я кръстих Белослава, на героинята си в “Сватбите на Йоан Асен”...
- Ролята на Венетка във филма “От нищо нещо” идва след прекъсване на кариерата ти заради раждането. В него си партнираш с другия си кумир – Стефан Данаилов...
- Извикаха ме на кастинг. Всички ярки актриси между 20 и 40 години участваха. Дори Катя Паскалева, тази невероятна актриса! Венетка беше нетипичен образ за мен. Представете си момичето с плюшения тигър от центъра на София, което се чуди какво прави в провинцията, и тази плаха женица Венетка, която пържи кюфтетата и се мисли за Джейн Фонда в къщата със завити с найлони мебели, стресната от това какво ще кажат хората! Всичко това, което не съм аз като свободен дух, точно обратното трябваше да изиграя! Но аз винаги съм се стремяла да приемам роли, които са коренно противоположни на характера ми, това е било предизвикателство за мен като актриса.
Когато Венетка падна в ямата, снимахме в “Младост” 4. Беше декември месец, валеше сняг, минусови температури. Отгоре слагаха един найлон. Калорифер духаше, но с тази нощничка, с която бях, нищо не помагаше.
Като се потопиш в образ, няма значение топло ли ти е, студено ли ти е, а и като си млад, бързо преодоляваш всичко. Всеки ден вземах гореща вана и това ме спаси...
- Съпругът ти как “понесе” голите снимки?
- Тогава не беше прието артистите да се събличаме за щяло и нещяло. Като прочете сценария, мъжът ми каза: “Тук това няма да присъства, нали, то и без това не върши работа!”. Казах на режисьора Никола Рударов, а той ме прекъсна през смях:
“Като си си дала г*за под наем, ще правиш, каквото трябва!”
Естествено, че заснех така, както той искаше. Режисьорът в крайна сметка преценява. Едва на самата премиера мъжът ми изгледа въпросната сцена. Най-смешна беше моята свекърва, учителка. Колежките й започнали да подмятат: “Видяхме я, видяхме я снаха ти!”. А тя ги контрирала: “Е, какво толкова - тя само едната й гърда се мерна!” /бурен смях/. Беше ме защитила...
- А кой те покани в сериала “Връзки”?
- Обади ми се Михаил Билалов и сценаристката. Казаха ми, че точно аз съм подходящият типаж за неговата майка, бившата актриса, която си пада по чашката. С Мишо се познаваме преди да замине за Франция. Той беше млада, изгряваща звезда в театър “София” тогава. Прочетох ролята и реших, че си заслужава да опитам, защото героинята пак нямаше нищо общо с мен самата. А и диалогът много ми хареса.
- Коя сцена те развесели най-много?
- С този затворник, който Фелина искаше да си вкара в леглото, а той открадна кожените й палта /смях/!
През януари очакваме продължението на сериала. Започваме снимките. Фабулата е много интересна.
- През лятото ти снимаше в Синеморец и в комедията “Летовници” с режисьор Ивайло Пенчев...
- Там също бяхме атрактивна, ярка актьорска компания - Малин Кръстев, Филип Аврамов и съпругата му - Милена Аврамова, Китодар Тодоров и Станимир Гъмов... В сценария има любовни триъгълници, които водят до смешни обрати и много смях.
Героинята ми е стара мома, реститутка, която изпада в страхотни приключения. Връща се в малък семеен хотел, където преди време е срещнала своята голяма, но нереализирана любов.
- Имаш безброй запомнящи се роли в театъра. Не се съгласяваш да играеш с друг партньор в постановката “Всяка година по същото време”, след като Тодор Колев си отива от този свят...
- Най-добрият ми партньор в театъра е Тодор Колев. Имах щастието да си партнирам с него в “Догодина по същото време”, която играхме 9 сезона. Авторът написа продължението: “Всяка година по същото време”. Играхме го за жалост само сезон и половина, тъй като коварната болест отнесе Тодор Колев. Не можех изобщо да си представя да сменя партньора, само и само аз да продължа, тъй като всичко беше изработено от нас двамата. Това са неписани правила, които спазвам. Предателството не ми е познато. Компромисът винаги се връща като бумеранг.
- Затворихте ресторанта си “Гара за двама” на ул. “Бенковски”...
- Да, фалира “Гара за двама”. На 27 кв. м работеше 9 души персонал, не можехме да смогнем да плащаме осигуровките. Моята приятелка и колежка Емилия Гиргинова продължи в този бизнес с нейното семейство. Миналата година есента тя е отворила пак ресторант “Гара за двама”, изпозвайки нашето лого. Но не е успяла да ме намери, за да ми каже, че има това намерение /смее се/! Ами телефонните връзки понякога не са добри, каза тя пред мен. Пожелавам й успех!
- А Лилия Герасимова, вдовицата на Луканов, нали и тя имаше участие в този бизнес?
- Това е вуйната на Емилия и тази великолепна жена Лилия Герасимова й се притече на помощ като познавач на кухни, на стил. А и Емилия искаше да я измъкне от депресията, след всички нещастия, които се случиха във фамилията й. Да има къде да излезе, да прави нещо... Когато се осъществи “Гара за двама”, Лилия присъстваше 1 месец в Търговския регистър, след което каза, че не може да се занимава повече. Ние с Емилия двете държахме ресторанта 12 години. Едва кретахме, то си беше само за престиж... Идеята беше да събираме приятели.
- Със съпруга си сте преживели, казваш, купища, планини, гори от изпитания... След трагедията, която се случи с неговите родители във Враца успяхте ли поне малко да се съвземете?
- Това не се преодолява, честно казано /дълго мълчание /... Мъжът ми побеля за една нощ след убийството на родителите му! Те бяха страшно привързани, патриархатът беше уникален. Карма... Това момиче ходеше да им помага в домакинството, да пазарува сутрин, защото свекърва ми имаше световъртежи. Препоръча ни я близък приятел, но той не е знаел, че момичето ще развие такива психози! Нещо си е въобразила, какво, ние не знаем. Като заминавахме за Америка, й казах, че после ще ги вземем в София. Явно тогава нещо в нея се е отключило. Не знам. И не искам да знам.
11 години това момиче, убийцата, си беше на свобода и можеше да дойде и пред театъра и къде ли не. След като отишла в болницата да я превържат, защото се била наранила с ножа, с който намушкала свекър ми, я попитали: “Какво се е случило?” Тя отговорила: “Играчка – плачка!” “Как се казвате: “Анета”.
- Тя е отишла на лекар след касапницата, която е сътворила?!
- Истината е такава, ча ако се напише роман или сценарий по нея, ще изглежда нереален! Но нека не отваряме тази жестока рана в душата ми...
И ние не можем да повярваме. Като си дойде моят девер, който живее в Германия, сядаме тримата с по чаша вино и се обръщаме към тях на небето! Те бяха уникално семейство...
- Интересувате ли се какво става с тази жена? Не е ли имало момент, когато сте искали мъст?!
- Не, не. Кои сме ние да раздаваме правосъдие? Така, както в гората има сухи клонки, има и живи дървета... Не можем ние да раздаваме правосъдие. Ако всеки човек започне да раздава правосъдие, земята трябва да приключи...
Но само когато човек мине през такава история, която е дълбоко лична, такава, че не може да се опише, осъзнава колко е ценен човекът до него. Защото само в такива трудности можеш да разбереш кой чужд, кой свой.
- А ти беше плътно до съпруга ти...
- Аз съм винаги до него. И в грешки, и в правди. Защото това е моят човек.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
