120 000 гурбетчии се върнаха у нас  

Пандемията направи това, което куп правителства не успяха – върна у дома част от българите, разпилени по света. Преди дни вицепремиерът по икономическата и демографската политика Марияна Николова отбеляза, че са 121 000 души.

Умните ще останат, смята анализаторът Светозар Гледачев, като в образа на „умните“ събира висококвалифицираните специалисти, с добро образование и натрупан опит. Вече е ясно, че те могат да работят от всякъде, стига да имат компютър и връзка с интернет, аргументира се той. Редовите гастарбайтери обаче вероятно ще се върнат обратно във втората си родина в търсене на препитание.

Емигрантите имат две лица – самотно и уморено в страната, където са избрали да отидат, и самоуверено и леко надменно – пред сънародниците си у дома. Далеч от родината те носталгично мечтаят за дъха на липи от родната улица, нашенската лютеница и баница, осъзнавайки истинския смисъл на думите „дърво без корени“. Ваканцията в България обаче прекарват по съвсем друг начин, в стил „ауу, ама как можете да живеете по този начин, в UK такова нещо не може да се случи“, изречено непременно с лек чуждоземски акцент.

Третата порода са най-ценни за България. Това са хората, натрупали знания и безценен професионален опит в чужбина, но в крайна сметка избрали да се върнат тук. Те се превръщат в двигател на много граждански процеси, нов манталитет, среда и общуване.

Ефекта от 121 хилядите завърнали се българи статистиката вече го отчете. Те си дойдоха с парите и вдигнаха вътрешното потребление не само на дребно. С това икономистите се опитват да обяснят мистериозните данни на НСИ за повишено потребление в България при падащо в целия ЕС. Емигрантите са любима категория клиенти и на брокерите на имоти. Те обичат да инвестират в селски къщи или големи апартаменти.