Следите от шамара на Путин  

Божидар Чеков, Париж
 
Путин, за разлика от Тръмп, никога не казва нищо случайно. Пускането на "македонския фитил" точно на 24 май е политически ход, предназначен в едно и също време и към българските русофили, и към българските русофоби. Ако едните се питат "защо", другите го знаят, и обратното. Не е възможно Путин да бърка заслугата на едва 60-годишната република Македония със случилото се през IX век в триъгълника Плиска, Охрид и Преслав. Тогава? Да му върнем ли обидата?

Не можем, а и да можехме, освен боя за Паметника на Червената армия, други средства нямаме.
Въпреки получения шамар зад ушите поне за малко да заемем мястото на новия руски Император, плътно заобиколен от доносници, които му докладват за хулите, идващи от София. За пръста, размахван с години от Росен Плевнелиев, за потоците помия, изливани на два гласа от Иво Инджев и Александър Йорданов.

За антиправославната мисия на Соломон Паси. За всички тези облагодетелствали се от номенклатурния модел на Съветския съюз синове и дъщери, завъртели се впоследствие на 180 градуса и джавкащи ежедневно срещу бившата хранилка. Кой може да повярва, че спирането на всички енергийни проекти с Русия се подчинява единствено на българските интереси? Откога Маккейн научи къде се намираме и реши какво е добро за нас? Само слепци с конски капаци не биха видели, че докато България "замразява" послушно икономическите си отношения с Москва, западните гиганти Exxon, Total, Shell, British Petroleum сключват нови и нови договори с Русия.

Закупуването на руски газ и петрол от Турция ли е най-печелившият ход за България? Всички тези въпроси българското общество ще си ги задава пред огледалото още дълго, докато личат пръстите от шамара на Путин.