Сарайско безсрамие  

В скучната до смърт предизборна кампания оживление предизвикват единствено лидерските изцепки. След Борисов и Нинова за гушите се хванаха и доскорошните съратници Доган и Местан. Сарайският чорбаджия ожесточено пази обръчите си, а лукавият му опонент настървено къса парчета от общата електорална баница.

В новата си словесна вакханалия дръндарският философ не се посвени да заговори за обединителен патриотизъм, че дори и за борба с бедността и ниския стандарт на живот. Сякаш този човек блажено е проспал един 30-годишен сън, в който кротко е водил България към Европа през Босфора. А и как пък съзря народната мизерия зад дебелите стени на сараите. И за да бъде патриотизмът му по-дълбок и от хидроинженерното му творение, се отърка предизборно в Левски и хан Аспарух.

Когато преди години пътуваха автобусите през границата и изборният туризъм гарантираше мандати и влияние, това се смяташе за нормално. Сега там е Султанат, мястото на злото. Безсрамие, будещо отвращение.