Радан, Ленин и другите

Радослав Нешев
 
Бай Радан отново лъсна с гол в ръката хикс. Не че не му се е случвало и преди да лъсне. И във фолклорно-битовата пространственост на българина пък се завъртя един стар виц за епохите. Така към епохата „Бай Ганьо“ и „Бай Тошо“ се лепна и епохата „Бай Х...“.

Прилича ли ви всъщност председателят на ДСБ Радан Кънев на Ленин? И двамата са с еднакъв ръст, сходна визия, високи чела и изявен активен болшевизъм. Особено след заявките на костовия наследник да обеме лидерски целия Реформаторски блок, цялата реформа. И така, натоварен с отговорности в мъжкарския кабинет „Борисов 2”, ще видите Кънев да развява флаг с надписа „Гъз, ти си наш‘то знаме” от трибуната на бъдещ мавзолей, под който и днес тече или ще тече гей манифестация.

От десетина години насам из руския печат спорадично излизат документи от засекретените архиви на ЦК на КПСС, разкриващи потресаващи факти за сексуалната ориентация на някои от вождовете на пролетарската революция. (Кънев също е своеобразен революционер, защото в опита си да реформира кофтито българско общество периодически загърбва неприязънта си към Бойко Борисов и му ляга, както казва народът.)

Та историкът Соколов привежда намерената в архива на Зиновиев любовна записка от Ленин. Писмото е написано още на 1 юли 1917 г. „Григорий (Зиновиев)! Обстоятелствата ме накараха незабавно да се скрия от Петроград. Далече да замина не е възможно, работата не позволява. Другарите предлагат едно място, което било напълно безопасно. Но така скучно е да бъдеш самотен… Присъединявай се към мен, и ние ще си прекараме двамата чудни дни далеч от всичко… Ако можеш да се уединиш с мен, телефонирай бързо – аз ще дам указания да приготвят всичко за двама души.” Зиновиев, разбира се, веднага се съгласил. Ленин и Зиновиев приятно си прекарвали времето сред природата, в колибата на езерото Разлив, отдавайки се на ласки. Къпали се и се припичали на слънце. Зиновиев бил във възторг. Жалко, че в ония времена е нямало видеокамери.

След месец ЦК отправя своя вожд на още по-безопасно място, във Финландия. Зиновиев го наляга силна мъка и през септември пише писмо до Ленин: „Скъпи Вова! Няма да повярваш колко ми е мъчно тук без теб, как само ми липсваш, ти и нашите ласки. Няма да повярваш, не съм се докосвал до никого от мига, в който ти замина. Можеш да бъдеш съвършено уверен в моите чувства към теб и в моята вярност. Повярвай ми, нито до мъж, нито до жена не съм се докосвал, нито ще се докосна”.

Тези покъртителни исторически документи от живота на Ленин по странен начин се родеят със записка на младия Радан Кънев в профила му във „Фейсбук” от 25 юни 2008 г.
„През 1968 г. двама млади мъже дежурят на фронтовата линия, в очакване на възобновяване на военните действия между държавата Израел и съседите й... Там, сред обстрела, те разбират, че искат да прекарат остатъка от живота си (с доста неясни перспективи за продължителността му...) заедно. Как го разбират - това е информация, която ще си отиде от този свят заедно с тях. Любовта между двама души е неведома за околните.

Днес, 40 години по-късно, чичо ми Алберт Моис Кордова и неговият партньор Шимон все още са заедно. 40 години съвместен живот, научна работа (и двамата са университетски професори), политически борби, надежди за мир (попарени от фанатизъм и тероризъм), провалени бизнес начинания и успешни кариери, здраве и болест, бедност и охолство, дълги години на борба с едничка цел - да не криеш любовта си в едно консервативно общество... Една възрастна двойка в заника на бурен, но щастлив живот.”

Авторът на текста – племенникът Радан Кънев, пише този апотеоз в защита правото на гей обществото и европейския трети пол да манифестира свободно своята сексуалност по жълтите павета на София или където му скимне.

„Може би в Тел Авив гей парадите вече са "излишно показни", след като гей двойките няма нужда да се крият. А може би и там не са. Не знам. Но знам, че грозната реакция срещу гей парада в София доказа, че той е повече от необходим”, продължава патосът на Кънев. И той, юристът, се обръща към четящите го френдове: „Пичове, тук иде реч именно за Конституцията”. И цитира членове, членове и още членове.

И се оказва пророчески прав, защото на Благовещение, 25 март 2015 г., българското Народно събрание подхожда повече от креативно по отношение на секса. Дискриминацията по полов признак вече е забранена и срещу лица със сменен пол.

В текст от закона, който урежда защитата от дискриминация по различни признаци, сред които и пол, се добавят „случаите на промяна на пола“. Друг е въпросът, че промяната стана наложителна заради няколко предупредителни писма от Европейската комисия, според която не сме въвели правилно европейска директива, отнасяща се за дискриминацията при промяна на пола в законодателството си.
Така, вече извадил на показ интимното бельо на чичо си, за да засвидетелства безусловната си подкрепа за израждащите се в панаир на суетата гей паради, Радан Кънев е неуморим. Идва ред на другите му откровения, които няма как да подминем, когато са плод на интелектуалното либидо на такъв отговорен политически мъж, жена или какъвто и да е там пол, половинка, полтъргайст…

А до какво би могло да доведе неговото „широкомислие”, ако бъде припознато за „библия” от педофили и застъпници на инцеста?! Дали и в тези случаи ще извади Конституцията, за да ни плесне през лицето с патетиката „Всичко е любов”?! Този въпрос му е зададен публично в печата. Всъщност малко преди да бъде избран за председател на ДСБ, Радан Кънев написа още нещо във фейсбук профила си - фундаментално признание автопортрет.

Фразата от постинга му „гъз, ти си наш’то знаме” се превърна в крилата и показателна за инатливия костовизъм, който днес търси реванш чрез маниакалните амбиции на Реформаторския блок да управлява - въпреки минималната си обществена подкрепа. В това число и чрез президентската институция. И въпреки всички лубриканти, контрацептиви и лични предпазни средства, ползвани от страна на мандатоносителя ГЕРБ.

„Днес в подлеза на метрото срещнах един стар приятел. Стар като времето, в което пиенето свършваше малко след парите и май само по този повод, човек от ограничените среди, за които четенето продължава да е истинска ценност. Беше тръгнал с наистина неприятна задача, за която не му завиждам, и ми каза само: „Гъз, ти си наш‘то знаме”. Отдавна не съм се чувствал толкова поласкан и окуражен. И го казвам напълно сериозно, както впрочем и той..." Познахте автора.

Та така: Радан, Ленин и другите... Светло бъдеще, развети знамена с цветовете на дъгата и тълпи симпатизанти, които минават отдолу, минават се отдолу, че и отгоре. Разликата е, че на днешните вождове не им се налага да се крият по колиби, дачи и острови. Покъртителен пример ни даде и премиерът на Люксембург Ксавие Бетел. На пищна гей церемония му кумува шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.