Путин – „строителят” на дясна България  

Преди 70 г. Иван Хаджийски пише: “Във всяко политическо гьолче е клекнала жаба, която иска да стигне Цезаря или Мусолини. В нас всяко буржоазно кречетало – оратор. Всеки оратор – водач. Всеки водач - държавник. Цепи се и прави нова партия. Всяка партия може да остане без членове, но без кандидати за министри никога”.

Така е било, така е и сега! Докога - не мога да ви кажа. Сигурно до последния българин.

Всяка седмица се ражда по една нова партия. И гордо възвестява на света, малкия български свят, че идва новият борец с корупцията, новият реформатор, истинският спасител. „Убедени в правата си като капак“, още непроходили, вече се виждат в новия парламент. Освен новото строителство, текат и ремонти, партийно саниране, така да се каже.

А изборите са утре. Вече сме в кампанията. Корнелия Нинова я откри при закриването на 43-тото НС. Кой с какво ще се яви на изборите и какво ще спечели, комай не е задача с повишена трудност.
Наблюдавам с тревога дясното партийно строителство и си мисля, че то се провежда така, сякаш го ръководи някой зъл гений, например Путин. Путин е само метафора, той не е гений. Справедливо или не, но сме свикнали да мислим, че десните (с цялата условност) са гаранцията за евроатлантическото ни бъдеще. Докато левите са тези, които ни теглят към Евразия. Колко са искрени и докъде смятат да ни заведат, е съвсем отделен въпрос. (Отбележете си само в полето умилението и възторга, с които българските леви посрещнаха новия американски президент, милиардера Тръмп.)

Радан Кънев най-после събра кураж и окончателно се раздели с Реформаторския блок. Създаде някакъв политически хибрид, наречен „Нова република“, който щял да бъде нещо надпартийно…
Политическата археология може дълго да ви разказва за съдбата на отцепниците в българския политически живот. Нерадостна съдба. Многобройните организации, които се люспеха и цепеха от голямото СДС, днес са исторически референтна тема. Последният отцепник от СДС, ДСБ на Иван Костов, така и не успя да стане нещо повече от бутикова партийка. Отцепниците на Дончева вегетират и се броят в малките числа вдясно от нулата. Партията на Гоце дори, въпреки огромния му личен рейтинг и ресурсите му на действащ президент при създаването й, си остана нанопартийка…
И Радан няма да излезе по-богат от това съдружие. Някаква част от ДСБ, неизвестно още колко голяма, вече избра да остане в РБ.

Към момента не е много ясно що за организация ще е „Нова Република“. Уж новото формирование ще е надпартийно, но го създават хората от ДСБ и с парите от държавната субсидия на ДСБ. Няма да е партия, но ще се коалира с партиите и ще се бори за властта, за да „преоснове републиката“. Уж нова, пък на първия ред все стари муцуни. Уж алтернативна на ГЕРБ, пък Методи Андреев, депутат от ГЕРБ, се пъчи най-отпред… Методи, дето досега не е бил два пъти депутат от една и съща партия.

Дано на Радан да му е ясно кое, как и защо. Но, както написахме на едно друго място, започваме да се съмняваме, че Радан май живее в перманентно пълнолуние.

„Нова република“ веднага започва контакти за политическо обединение с личности и партии, с които споделят общи ценности и принципи…“, съобщи приповдигнато лидерът. Обаче ядец. Още първият опит за контакт беше отхвърлен. При това от лидер и партия, които смятахме за едноутробни с „Нова република“. „Да, България“ на Христо Иванов отклони предложението за предизборната коалиция и заяви, че ще се бори самостоятелно. В новото събрание вече щели да търсят коалиция с партии, готови да борят корупцията. За широката, пък и за тясната, общественост не стана ясно какво раздели Радан Кънев и Христо Иванов. Бяхме свикнали да ги приемаме като тандем. Явно Иванов знае нещо за Радан, което ние не знаем.

И „Да, България“ направи надпартийна заявка. Партията нямало да е нито лява, нито дясна. И тя ще се стреми да обединява всички антикорупционни сили, да се бори за институционална реформа…
Всъщност стремежът на Христо Иванов да започне на чисто е разбираем. Всяка от съществуващите партии си върви с багажа – идеен и кадрови. Политическият живот у нас амортизира бързо и партиите, и личностите. Но създаването на една партия, изграждането на организационната й структура изисква технологично време, което значително превишава двата месеца, които остават до изборите.

В неделя се проведе конгрес (?!) на коалицията Реформаторски блок. Избра се широк координационен орган от 50 души, в който намери място и известният варненски политически чемшир Янко Станев, подозиран в злоупотреби с партийни пари и арестуван за закупуване на гласове. Всичко друго да е наред, Янко Станев е достатъчен, той е онази лъжичка катран, която може да развали кацата с мед. То един мед остана… И все пак Янко в ръководния орган на коалицията вече е много неприлично. Какво прави Янко там ли? Каквото правеше синът на хасковския кмет - лошо впечатление и добри изборни резултати. Янко ги умее тия работи във Варна.

От изказванията на Кунева, Москов, Лукарски и т.н. на конгреса не остава никакво съмнение, че те желаят да продължат да съжителстват с ГЕРБ в евентуален кабинет „Борисов 3“. В животинския свят съжителство, подобно на това между ГЕРБ и РБ, се нарича протокооперация. Един орнитолог разправяше преди време как птицата червен ангъч снася яйцата си в дупката на лисицата. Лисицата я пази от враговете й, а ангъчът се отплаща, като я пощи. Разбира се, ако се осветли малко повече, връзката „ГЕРБ-РБ” може да излезе и коменсализъм (com mensa, лат., разделяне на трапезата). Сложен е животинският свят, но и светът на политическите организми не е по-прост. Една политическа коалиция, например БСП-ДПС, може да започне като коменсализъм и да завърши като облигатен паразитизъм (единият яде на трапезата на другия, но му вреди).

Както и да е. В случая ГЕРБ дава възможност на РБ малко да си поиграе с кокала, те пък му дават дясна легитимност, доколкото и на тях им е останала.

Казвам, че единствената цел на лидерите в остатъчния РБ е да се строят и преброят, да се сплотят около новата стара цел – участие в следващия кабинет на Борисов. Нищо че Борисов заяви, че е по-склонен да направи кабинет на малцинството, отколкото отново безпринципни коалиции… "Направих я тази грешка. Трудна работа - компромиси, компромиси, които винаги се трупат на нас... Омръзна ми от лъжи и измами…" Под „лъжци“ и „измамници“ без съмнение визира Реформаторите, но те ще го преглътнат. Преглътнаха къде-къде по-големи унижения…

Общото между трите десни центъра е, че си вярват (или симулират), че ще влязат в парламента. Христо Иванов заяви, че не се съмнява, че и „Да, България”, и „Нова република” са в състояние да влязат. От лидерите на остатъчния РБ лъхаше същият оптимизъм. Социолозите обаче не са на това мнение. Засега всички десни стигат до пред парламента, под опашката на коня. И от там ще могат дълго да четат надписа „Съединението прави силата“ и евентуално да си вземат поука.

Според социолозите шанс за следващия парламент имат ГЕРБ, БСП, Патриотите, партия „Воля“ на Марешки и ДПС. За голямата награда ще се състезават ГЕРБ и БСП. Към момента партията на Борисов води с минимална преднина, но определено е в низходящ тренд. Но до изборите местата се разменят. Според последния сондаж на „Галъп“ това вече се е случило, БСП изпреварва ГЕРБ с 1%. Но драматична победа/загуба не се очертава. И която и от двете партии да спечели, тя ще се нуждае от коалиция, за да състави кабинет. Така нареченият „кабинет на малцинството“ пак е коалиционен, но подкрепата се дава тайно и излиза по-скъпо. За справка може да се отнесете към Волен Сидеров. Той на няколко пъти играеше тази роля и навярно добре знае тарифите.

Коалиция ГЕРБ-БСП е трудно въобразима. Тя би била самоубийствена и за двете партии. Но знае ли човек, времената са трудни в международен план и току-виж се наложило да се спасява родината…
Към момента ГЕРБ има по-голям коалиционен потенциал. Ако Реформаторите влязат в НС, те със сигурност отново ще се натискат да партнират на Борисов. Но за парламентарно мнозинство ще трябва и друг играч. И тук започва трудното. ДПС е нежелано както от ГЕРБ, така и от БСП. Борисов е под постоянно подозрение, че партнира с ДПС и няма да посмее да узакони една такава връзка. В БСП споменът за това как депесарите свалиха кабинета „Орешарски“ е още твърде пресен.

И явно ключът от бараката е в ръцете на Патриотите и Марешки.

При основаването на „Воля“ Марешки декларира, че партията ще избере по-малкото зло – ГЕРБ. Но си остави вратичка и към БСП: „Сега, примерно, може и Корнелия да е искрена. Аз не вярвам, но може и да иска почтеност и професионализъм. Ако те… ние нямаме затворени врати".

Да де, обаче по времето, когато ще се формира правителството, ще е твърде рано да се знае дали Корнелия и БСП са искрени. Ще се знае само дали са спечелили. Но мисля, че за Марешки това познание ще е напълно достатъчно. Така стоят нещата и при Патриотите. Те нито за миг няма да се поколебаят да се коалират с победителя, който и да е той. Доказателство за това твърдение е дългата и противоречива коалиционна история на ВМРО, а също и подкрепата, която „Атака” е давала и на БСП, и на ГЕРБ в различно време. Както казваше Пабло Пикасо, „когато ми свърши синьото, слагам червено“. Няма драма в това…

Така че независимо дали ГЕРБ ще победи на изборите или БСП, правителство ще направи тази партия, която излезе с по-добра оферта на коалиционния пазар.
Горко на победителя.