Никой не може да ме убеди, че добрите хора в България вече са се свършили! За 70-ия ми рожден ден моите деца и внуци решиха да ме зарадват – подариха ми модерен джиесем. Аз не можех да повярвам - кога ли съм мечтала за такава красота! Бая време изгубих, докато науча тънкостите му, но се справих. Сега вече мога и да снимам с телефона.
Докато след разговор не го забравих на една пейка на спирка на автобус номер 9 пред училище „В. Априлов”. Дори не съм усетила, че го няма в чантата ми. Когато разбрах, плаках неутешимо. От мъка и срам. Каква беше изненадата ми, когато ми се обади моята първа приятелка Мария. Пита ме: „Ти да си загубила телефона си?”. Ами да, смънках... А тя: „Намерен е от добри хора”. Те открили в неговия указател номера на Мария - нали си говорим всеки ден. Обадили й се веднага да отида и да си го взема. Направо полетях от щастие. Взех автобуса и бързо открих адреса на хората. Отвори ми приветлива жена на средна възраст и ми подаде телефона. Аз пък й подадох 10 лв., толкова ми бяха останали в края на месеца от учителската пенсия от 232 лв. Жената махна с ръка и отказа да вземе парите. Само каза: Бъдете живи и здрави!... И се прибра. Какво й пречеше да си замълчи за почти новия и скъп телефон? Но не го направи. А изгуби и време да търси собственика му. Бог да пази нея и семейството й. Има добри българи все още.
Йорданка Панчева
Все още няма коментари