Проф. Юлиан Вучков изригна: Изборните резултати – надежда за глупаците  

И след 26 март 2017 г. българският народ ще се окаже непоправимо глупав, ако пак зачака пословично жалкият му живот да се подобри поне малко. Защото той от тук нататък отново ще бъде най-бедният, най-тежко боледуващият, най-рано умиращият, най-малко раждащият, най-безработният, най-етнически топящият се, най-системно лъганият, най-ограбваният и неспирно заплашваният, битият, осакатяваният, убиваният от всякаква престъпност - битовата, криминалната, индивидуалната и груповата, организираната, арабската. Ще му се случва така, защото той от тук нататък ще бъде управляван от същите парламентарни партии, защото тъкмо те го докараха до това му трагично положение. Те го мачкаха почти 30 години и вместо да се организира срещу тях, той се предаде и вече съвсем загуби съпротивителните си сили срещу лакомията им, диктаторството им, простащината им, наглостта им.

Поради огромната ми десетилетна известност като телевизионен водещ, анализатор, журналист, писател, културолог, общественик, професор, аз всеки ден съм срещан и заговарян от безброй хора из всички публични пространства: по улиците, в трамваи, тролейбуси, заведения, магазини, библиотеки, таксиметрови коли. Посрещан съм с въпросите на вече хиляди мои зрители към мен. Всички те масово, без изключение, и без да ги питам, ми доверяват, че мразят сега отново избраните парламентарни партии ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотите, другите довчерашни и вече отпаднали депутати.

Чрез телевизионните репортажи установих, че избирателите в предимно малките зали слушат предизборните речи с мрачни лица, с ядно стиснати физиономии, с увиснали глави, с недоумяващи или спящи погледи. Само няколко ярки и тъпо ухилени мъжаги веят партийни знамена и се блещят като луди, защото явно са подставени и платени наивници. Малко хора ръкопляскат боязливо, механично, под виковете на оратора, който с много страховит глас ги подканва заедно с него да крещят „ГЕРБ!”, „БСП!”, „ДПС !”, „Победа! Победа! Победа!”. Хората в залата не задават никакви въпроси и не влизат в спор с хвалещата се партия, защото знаят, че тя ще се измъкне от всякаква основателна критика и защото бърза да обиколи колкото може повече обекти, защото никак не се интересува от сериозното общуване с аудиторията.

В същото време много мои почитатели напомнят, че над 50% от народа не гласуват, защото презират политическата класа. Затова аз все повече се питах как тогава да си обясним, че съставляващите я напълно еднакви партии с различни имена влизат в парламента. И си отговорих, че те събират доброволно гласувалите с купените граждани и с бюлетините на заплашваните, че ще загубят работното си място, ако не отидат до урните. Много пъти членове на секционни комисии тайно са споделяли с мен, че гласовете от списъците се броят набързо с добавяния и пропускания на подаденото за различните партии. После техният председател носи чувала в централата на големите градове. А там нерядко царува не добрата организация и той още повече се изнервя от своята преумора.

Парламентарните партии още преди почти 30 години узакониха престъплението да си преразпределят и присвояват гласовете на негласувалите граждани, без да ги питат, и така да допълват депутатските си места. Но въпреки всичко не се тревожат, защото виждат, че народът хем ги ругае, даже псува, проклина, хем ги търпи. Те сриват България не само защото я ограбват, а и защото нямат ум, талант, образование, култура да управляват качествено, а не разбойнически. За 30 години те не научиха, не усвоиха и не приложиха нито задграничните ефикасни методи за съживяване на съсипания ни материален и духовен живот, нито натрупания положителен опит на България в тези и всички други области. Не знаят как да постигнат поставената си стратегическа цел и затъват в нейното махленско и безкрайно обсъждане. Представят своята разрушителна дейност като обновяване на държавата и не са построили нищо трайно в нея.

Поне в балканските съседи на България няма друг пример за такова едва ли не доживотно бракосъчетаване на едни и същи партии с властта. Те я яздят, въпреки че доста техни председатели, министри, депутати, съветници са натрупали грамади от основания да влязат в затвора и никога да не излязат от него, като им бъде отнето и огромното банково, недвижимо имущество. Те се редуват, като ту създават правителство, ту остават в опозиция, но никога не напускат парламента. Нашите вредни парламентарни сили никога няма да се откажат от властта. Те са бесни за нея и за пари. Печелят изборите не с честна борба, с дебати, с изпълними и градивни програми, идеи, а с голи и лъжливи обещания, с голяма лекота, даже като на веселба, защото цели 30 години не са били притиснати от страдащото гражданство, не са били сваляни от него с невъоръжени, но масови и непримирими, всекидневни протести, както това стана в съседна Гърция, Сърбия, Румъния например.

Нашият парламент не може да създаде устойчиво и дълготрайно мнозинство дори ако всички партии в него се обединят. Тези 30 години показаха, че водачите на съставляващите го политически сили се карат и се боричкат да извлекат колкото може повече облаги от властта. Обикновено те правят отстъпки в името на разбирателството именно заради интереса на България да е единна само в началото. Много скоро погазват това си обещание и пак се втурват в надпреварата да се плюят и компрометират, за да крадат повече от другите.

Сега Борисов се радва, че България поема председателството над ЕС, защото от него може да потече още финансова медовина за касата на преизбраната партия ГЕРБ. ГЕРБ събира най-много гласове в големите градове София, Пловдив, Варна, Бургас, защото в тях са най-крупните богаташи, които получават най-много тлъсти обществени поръчки от правителството на Борисов. Не бих се гордял с тази нищожна преднина от 2-3% на ГЕРБ пред БСП, особено като се има предвид, че Бойко си подаде премиерската оставка, защото си въобразяваше, че ще спечели над половината от гласовете на населението и ще го ръководи сам, без коалиционни опори. Той ще влошава политиката си въпреки частичните успехи в пътното строителство, защото няма сили да се раздели с нагласата си на човек, който може да търпи и да назначава само послушни, а не умни министри, депутати, с осъществими и градивни свои идеи, активни в преследването на целите си. Той пак вкара в депутатските листи бездушни шефове на министерства от своята партия ГЕРБ. Сигурно пак ще повери същите постове на повечето от тях.

Бойко Борисов не се интересува от мъдрите съвети. Доказателство за това мое твърдение е фактът, че когато го запитаха дали има някакви грехове, той отговори, че има, че това била голямата му грешка - да е много толерантен, добър. А всички сме наблюдавали как беснее и заплашва дръзналите да го критикуват смело, основателно, честно, как ни се сърди, че не сме благодарни, защото ни давал пари за това или за онова, така като че ли ги вади от собствения си джоб. Той застана зад пръстовите отпечатъци – това пословично и скъпоплатено унижение за болните хора.

Борисов казва, че не обича да обижда хората, Нинова. А помръкна, когато заяви, че тя говорела пълни глупости. И всичко това, след като Нинова има своите големи недостатъци, но е поне интелигентна и образована, по-културна, по-възпитана, макар че и тя често е много нагиздена и много се хвали. Тя му разваляше настроението и често го вадеше от равновесие, докато червените депутати в парламента бяха само 35. Сега те са 80. Затова редовно ще го залива с ледените душове на критиката си.

Борисов пак ще бъде услужлив партньор за ЕС. Той представи ЕС като най-великото нещо в историята на международните организации. А ЕС отдавна вече е драматично раздрънкан валяк за нациите и отровата на глобализаторите. Това преиграване на Бойко Борисов с ЕС изключва всякаква възможност да си сътрудничим с Русия и поне малко да подхраним нашата полуумряла енергетика, търговия с наши, а не с вносни стоки.

Достатъчно обективен съм, за да отрека успехите на Нинова като ръководител на БСП. Този червен формат имаше в парламента само около 35 депутати, а сега ще има 80. Държавен глава не е гербер, а е Румен Радев. БСП се раздели с няколко вредни некадърници, с куп мързеливи дърдорковци. Тези фактори са лично завоевание на Нинова. Те нямаше да се случат без нея. Но Нинова трябва да разбере, че БСП не може да поведе България към светли хоризонти в съюз с бездушни богаташи като Георги Гергов, Кирил Добрев, Сергей Станишев. България няма никаква полза от нагаждащи се кариеристи като Стефан Данаилов, Елена Йончева, Кристиан Вигенин, който отиде в Украйна да целува ръка на киевския президент Порошенко, а сега вика ура за Русия. Не може ръководството на БСП 30 години да лъже, че е лява сила, а да смуче народа с милионерската си банда и да не построи нищо в страната.

Не може разнобойните хора от НФСБ, „Атака“ и ВМРО да се пишат големи патриоти, а цели две години да подкрепят Бойковото нагаждане към ЕС заради неговото флиртуване с Меркел. След като те не вземат никакво отношение към неясното раздаване на обществени поръчки от партия ГЕРБ. Лъжат, че са положили основата за оздравяването на съдебната система, макар че тя продължава да става все по-престъпна. Бомбастичните парламентарни речи на Доган не могат да отърват народа от неговите големи финансови престъпления, от обръчите с фирми, от туркофилската му политика още от зората на лъжедемокрацията.

Няма как да бъдем спечелени от Веселин Марешки, който е готов да се залепи за силните на деня в парламента и страда от мания за величие, а се държи просташки с честните си опоненти, противници. Единственият добър резултат от тези избори е, че от парламента отпаднаха Реформаторите: тези раздрънкани празноглавци с голямо самочувствие на откриватели и бойци в политиката.

Но аз съм омерзен не по-малко от коментарите, а не от уж анализите на социологическата, политоложката, журналистическата компания през изборната вечер на 26 март. Всички те изляха цял океан от гръмки словеса, докато най-безсрамно ни убеждаваха как преизбраната парламентарна общност можела да ни управлява още по-добре. Изобщо не обсъдиха нейното управленско равнище, нейния облик, макар че тя вече 30 години затъва в тежки престъпления от всякакъв характер. Те я галеха с перо. Плюеха Русия, като благославяха войната на ЕС с президента Путин. Не проявиха задължителния интерес към факта, че нашите парламентарни сили 30 години командват България върху основата на хаоса от случайни хрумвания, настроения, чисто емоционални решения, действия, в които няма никаква система, няма никакви принципи, няма зрели разбирания за управлението, за неговото развитие върху опората на силните традиции. Затова България пак ще бъде изправена пред верига от предсрочни и също съсипващи я парламентарни избори. България ще продължава да се гърчи на дъното и нейният народ ще се топи, ако нейната 30-годишна политическа класа не бъде изхвърлена от властта до последния човек и не бъде подменена от съвсем нова и мощна управленска сила.