Президентът обува пантофите и се протяга във фотьойла  

До ноември миналата година имахме четирима демократично избрани президенти – трима „десни” и един „ляв”. Но само една непоклатима традиция – българска: издигналите ги политически сили и техните избраници, рано или късно, да се изпокарат.

Някои - повече (Желев), други - по-елегантно (Стоянов), трети - предимно под сурдинка (Първанов), четвърти – по-скоро задочно (Плевнелиев).

Но традицията се запази. Все нещо не можеха да разделят, все не успяваха да си премерят правомощията и да си поделят властовите полета.

Разбира се, съществен принос за разправиите имаха и политическите опоненти. Те като че ли тъй и не се научиха що е туй демокрация: печелиш – управляваш, губиш – готвиш се да победиш в следващите избори.

При нас обаче като че ли неизменно в сила е правилото „на калпава ракета Космосът й пречи”. Или избирателят им тъп, че не схваща прогресивните идеи за личното им обогатяване, или е безпросветно изостанал в комунистическата си носталгия, или пък просто е непризнателен за неуморните жертви, които те принасят за неговото неспирно благо.

Че и се засягат дори, когато останат неразбрани в тези си високоблагородни помисли. Или когато някой им напомни да не се държат като разхайтени хлапета в края на учебната година. Която впрочем за тях май наистина свърши, и то с плачевен успех...

По-важното обаче е, че т.нар. ни политическа класа като че ли не схвана нещо много важно – от средата на миналата и началото на тази година навлязохме в качествено нова политическа ситуация. Както в света, така и, в частност, у нас. И в която вече не можем да я караме както досега.

Една от най-старите демокрации – Великобритания, и която последна сред тях влезе в Европейския съюз, го напусна. Друга една – Франция, може да го направи, както заплашва Марин льо Пен, ако спечели президентските избори. В САЩ още никой не е сигурен накъде ще поеме новоизбраният лидер Доналд Тръмп. Никой не е в състояние да предвиди и съдбата на страните – жертви на Арабската пролет.

Ами ако някой наивно си мисли, че всичко това заобикаля България и я оставя като „островче на стабилността”, както политиците често обичат да ни будалкат, силно се лъже. Още по-силно си въобразява, че сега ген. Радев ще нахлузи пантофите във „вила „Калина” и ще се протегне на фотьойла пред телевизора.

Да, бе, да. И на страната ни, и на новия ни президент предстоят много тежки времена. Без намерение да ги степенувам по важност, ще си позволя само да ги изброя.

Бежанската криза не ни е отминала. Тя само е позатихнала поради метеорологичните условия. В момента обаче, когато след дни или седмици се позатопли, ордите пак ще нахлуят. И тогава?
Тогава положението ще е следното: служебно правителство с неизвестно кои (и колко експертни) министри; предизборна кампания с известни скандали и разправии между политическите сили; после дълги пазарлъци кой да състави кабинет след резултатите от вота, които още никой не може да предугади.

Въобще - радост и светло бъдеще, нали?

Цялото това нещо ще продължи поне 4-5 месеца. През които основната политическа, а и държавническа тежест ще са на гърба на новия президент.

После пък, ако, дай боже, всичко това го преодолеем успешно, иде следващото изпитание – първото за страната ни председателство на Европейския съюз. Ако беше както досега – песен! Еврочиновниците си се возят на скъпите коли, получават си огромните командировъчни и мъдро решават колко извита трябва да е краставицата и колко вода следва да има в тоалетната чиния.

Имам обаче чувството, че това ще свърши. И то тъкмо тази година, и то тъкмо по време на председателството на България.

От една страна – логично и справедливо. От друга обаче – защо пак при нас и върху нас?

Рядко съм бил толкова песимистичен в прогнозите си. Сега обаче с прискърбие предупреждавам, че следва да се готвим за наистина много тежки времена.

Уви, май трябва да предупредя и за още нещо – че като че ли политическата ни класа хал хабер си няма за това. Видяхте ли я на клетвата на Радев? Поне сто тулупи, тунеядци и хрантутници се изсипаха от още толкова суперлуксозни автомобили.

Те все още смятат, че са хванали бога за опашката и държавната крава за вимето. И не показват никакво намерение да ги пускат.

Та дано не се наложи да им го обясним. Че времената ще вземат да станат още по-тежки...