Измислицата „Сорос – антикомунист”  

Божидар Чеков
 
Крайно време е да се сложи край на слуховете относно "идеологическата подкваса" на действията на финансовия покерджия Жорж Сорос.

През 1956 г. унгарският народ въстава срещу комунистическия режим. Осем танкови дивизии на Червената армия нахлуват в Унгария и смачкват в кръв бунтовниците. 160 хиляди унгарци бягат на Запад. 200 хиляди са жертвите. Президентът Имре Наги е обесен. Роденият "унгарец" Сорос не обелва никъде нито дума по отношение на събитията в родината си. Той е много зает. Завършил в Лондон, Сорос се прехвърля в САЩ и прави първите си стъпки на Уолстрийт като спекулант със суровини.

1968 година. Нова агресия на Червената армия. Този път срещу Чехословакия. Пражката пролет е смачкана в зародиша си. На 19 януари младежът Ян Палах се самозапалва пред един руски танк. Сорос изобщо не обръща внимание на тези събития. Той е на друга планета. По-право на един остров – офшорна зона. Казва се Кюрасо в Холандските Кариби. Там основава седалището на спекулативния Quantum Fund далеч от погледа на данъчните власти.

В Полша се организира съпротива срещу комунистическия режим през 1978-1980 г. под ръководството на синдиката "Солидарност", начело с Лех Валенса. Генерал Войчех Ярузелски извършва военен преврат и установява свирепа диктатура. Свещеникът на "Солидарност" Йежи Попиелушко е арестуван и бит до смърт в полицията. Тялото му е намерено безжизнено и трудно разпознаваемо във Висла. В този момент в обкръжението на генерал Ярузелски се появява финансистът Джордж Сорос и се „сприятелява“ с диктатора. Това, което го интересува, не са нито корабостроителниците в Гданск, нито борбата на „Солидарност“. Страната е пред фалит. Изкупването на държавни дългове, на закъсали икономики е новата специалност на Сорос. Времето за спекулиране със суровини е забравено. Финансовите пазари са много по-привлекателни за унгаро-американската лисица.

През 1992 г. Сорос реализира най-известната си спекулативна акция. Този път срещу една от крепостите на световната финансова система – Bank of England. Използва всички позволени и непозволени средства, включително и слухове. Притежателите на английски лири бързат да се отърват от губещата стойността си монета. Когато цената удря дъното, Сорос започва да купува. В цялата операция влага 10 милиарда долара, които не само си връща, но и печели чисти 2 милиарда. Тази печалба от 20% е за сметка на английските данъкоплатци. Финансистът се хвали със същата 20% редовна годишна възвръщаемост на Quntum Fund, която институция разполага днес с капитал от 26 милиарда долара.

Подобен опит Сорос прави и във Франция. За всеобща изненада той купува една от най-големите банки - Société Générale. Сделката обаче пропада. Уличен в конфликт на интереси, Сорос е осъден да плати 940 хиляди евро.

 Русофобията, която спекулантът демонстрира усърдно в последните години, е съвсем млада. Тя не почива върху някаква идеология или политическа философия. Съвсем не. Джордж Сорос, като всеки финансов лешояд, пристига в Москва по време на перестройката. Той взима най-активно участие в реформите. През 1987 г. открива клон на "Отворено общество” в Москва. Става акционер в "Связинвест", компанията на руските телефони. Доближава се до Горбачов и започва да "съветва" Станислас Шаталин, отговорен за икономическите промени. Благодарение на унгаро-американеца се обнародва планът "Шаталин", който оповестява въвеждането в Русия на пазарна икономика за 500 дни. Провалът е пълен. Приватизацията на държавните предприятия не дава очакваните резултати. Десетки заводи фалират. Хиляди работници остават на улицата и немалка част от тях се преквалифицират в търговия с наркотици, алкохол и проституция.

Хиперинфлацията бие рекорди. Министерството на вътрешните работи декларира, че между 1992 и 1998 г. 76 милиарда долара са изнесени нелегално в чужбина. Световната агенция Fitch, от своя страна, дава съвсем друго число. Според нея изтичането на капитали възлиза на 138 милиарда. Този период е познат под наименованието „Катастройка“, за която според много наблюдатели финансовата акула Сорос носи голяма отговорност. В изявите на унгаро-американеца по това време няма и следа от русофобия. В съюз с Тед Търнър - собственик на CNN, той предлага да закупи 25% от акциите на руската телевизия NTV и храни надежди за влизане в капитала на Media Most.

По време на опита за преврат срещу Борис Елцин Сорос се спотайва. Близък до олигарсите Михаил Ходорковски, Владимир Гусински, Борис Березовски и Анатолии Чубай, той се надява до последно да налапа нещо от разпадащата се руска империя. Залъкът обаче се оказва по-голям от устата му. В Кремъл се настанява единственият човек, когото Сорос не е успял да доближи. С голямо закъснение финансистът „филантроп“ разбира, че Владимир Путин е следял всички негови действия. През 2003 г. Михаил Ходорковски е изпратен в Сибир, а компютрите на „Отворено общество“ са изхвърлени на улицата. Джордж Сорос е обявен за заплаха за сигурността на Русия. Владимир Путин отива още по-далече. Той хвърля анатемата „Жив или мъртъв, ще бъдеш заловен!“.
 
 
Париж, януари 2017 г.