Относно "тъпата'' България.
Тъпи са опаковките ти, бутафорко.
Тъпаци са и снобите, които са те провъзгласили за полубог, само защото си предпочел да си биеш камшика, вместо да се бориш в родината си. Да падаш, да грешиш, да размахваш безпомощно юмруци, да те мачкат, но да работиш, да оцеляваш мъченически в тази "клета територия" със светлата увереност, че тук принадлежиш, тук е твоят дом, тук са погребани предците ти и тук духът ти ще се прости с преходната си материя.
Истерията около изборите няма да отмие срама от изявлението на "световноизвестния" Христо Явашев, решил да се именува "Кристо" и да не говори на "тъпия" български език, правейки се, че го е забравил. Изявлението на Кристо също е политика. Но то е и типология.
Типология на мисленето "свестните и можещите избягаха, лузърите и некадърниците останаха". Типология на надменността на "преуспелите нашенци зад граница", които все по-открито презират сънародниците си, "сглупили" да останат.
Свестен ли си, ако си родоотстъпник? Колко струват всичките ти милиони, ако не можеш да ги споделиш със своите? Какъв човек си ти изобщо - духовен символ или духовен червей?
Талантът е нещо относително, субективно, затова няма да спорим колко е талантлив Явашев. Убеден съм обаче, че в България имаше и има много по-талантливи творци от него. Те не се прочуха по света, защото не измениха на страната си заради света. И защото предпочетоха да създават свое изкуство, вместо да трансформират чуждото, да каканижат ерзаци и субкултура под формата на авангард.
Светлин Русев, Георги Баев, Димитър Киров, Георги Божилов - Слона, Атанас Яранов, Генко Генков, Иван Вукадинов...художници от международна класа, връстници на Явашев, които нямаха шанса да пробият Желязната завеса, но останаха верни на сърцето си, защото има неща, които едно сърце не може да понесе. Колкото и да го опаковаш в паяжини от мерзост.
