Григор Димитров върна България в мача. Показа класа и ни обнадежди, че и след Ицо Стоичков край Марица се раждат колоси. Мелбърн обаче е от другата страна на планетата, та да се чуди човек трябва ли да застанем с главите надолу, за да е ясно и да докажем за пореден път, че „и ний сме дали нещо на света“.
Всъщност, докато нашето момче се бореше с Рафа Надал, всички в родината бяха затаили дъх. Нищо не помръдваше. Затова - къде на шега, къде наистина - май ще трябва да отработим този паметен ден. Въпросът е да не го претупаме като ленински съботник и в прекръщаване на Хасково в Григордимитрово.
Гришо ни показа как се прави. Изпревари скъпия часовник на Рафа. Може би е време и ние да научим урока. И без това на 26 март ще бутнем стрелките с час напред. Ще сме пред урните, ще избираме. Затова нека всички да отиграем мача така, че да не ни е срам. С вдигнати нагоре глави.
Все още няма коментари