3000 сребърни монети откриха в центъра на София

Националната археологическа изложба “Българска археология 2015” се организира за девета поредна година от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Тя представя резултатите от проучванията през изминалия археологически сезон, като излага най-интересните находки и богат илюстративен материал, съобщава „24 часа”. Тази година съорганизатори на изложбата са 15 исторически и археологически музеи в страната, които участват с находки от своите фондове.

“През 2015 година направихме 401 археологически проучвания. Това е впечатляващо число, сподели директорът на НАИМ при БАН доц. Людмил Вагалински. - Заедно с партньорите ни, за да отбележим по подобаващ начин 14 февруари, Деня на археолога, и да отдадем почит на труда на цялото археологическо съсловие. Представяме забележителни находки. Надявам се и вие да ги оцените.”

Изложбата се открива днес в залата за временни експозиции на НАИМ и ще продължи до 10 април.  Обеци и наушници от некропола - късносредновековен некропол на западната дъга на Софийския околовръстен път.

Изложбата представя експонати от 24 обекта и постери от 50 обекта, различни като вид и хронология, от ранната праистория до Средновековието. Сред тях са продължаващите проучвания на пещерата Козарника, Белоградчишко, праисторическите селищни могили Провадия-Солницата и Козарева, къснобронзовия некропол на Балей, Видинско, античните градове Аполония, Деултум и Августа Траяна, “скалният град” Перперикон. Впечатляващи са резултатите и находките и от някои обекти, проучвани активно през 2015 година поради големи инфраструктурни проекти: неолитните селища при Мурсалево и Извор, къснобронзовото селище и късноантичният некропол при Северната скоростна тангента на София, антична вила до с. Драговищица, Костинбродско, късносредновековният некропол на западната дъга на Софийския околовръстен път, както и от проучванията на антична Сердика под площад “Св. Неделя” в София, със съдействието на Столична община.

Някои от най-впечатляващите находки са два почти идентични свастиковидни каменни амулета от раннонеолитните селища Мурсалево и Слатина, керамична “дрънкалка” с врязани знаци от халколитното селище Аврен, погребален венец с позлатени листа от некропола на Аполония Понтика, колективна находка от близо 3000 сребърни римски монети от Сердика, фрагмент от римска военна диплома, богатата колекция от накити (пръстени, обеци, висулки) пак от късносредновековния некропол на западната дъга.
Пръстени от късносредновековния некропол на западната дъга на Софийския околовръстен път. Вероятно са изработвани в софийски ателиета от майстори с високи технически умения.

Погребалене венец - първата половина на 3 в. преди новата ера.- селищна структура и некропол на територията на Аполония Понтика, м. месарите, Созопол. Те са бронзови позлатени листа с форма на бронзово или маслинов лист и керамични плодове със сферична форма./БЛИЦ