Паулина Боянова
Тя беше по-чаровната половинка от първия български дует, създаден през 1972 г. Заедно с Йордан Марчинков са изпели стотици песни на още толкова концерти у нас и в чужбина. Разбира се, става дума за неповторимата, вечно усмихната и позитивна Стефка Берова.
Тя е от рода на Колчо Слепеца, който, освен че е неин прадядо, е и прототип на едноименния герой от романа "Под игото" на Иван Вазов. Прадядото на Стефка Берова не бил сляп, а само с голям диоптър и ходел с пенсне, разяснява тя. Силното късогледство е характерно за
нейния род, който е прочут не само с дядото Колчо, но е дал на България братята Христо и Евлоги Георгиеви и Христо Ботев
Всички били първи братовчеди - деца на три сестри.
Стефка Берова става певица, едва навършила 6 години. Двете й по-големи сестри разбират, че в хор "Бодра смяна" търсят нови гласове, и малко след това проф. Бончо Бончев я прави солистка, като по-късно иска Стефка да бъде оперна певица, но тя не знае нотите.
Това продължава, докато Стефка решава, че ще става актриса.
Борис Арабов и Щилян Кунев я учат не само на изкуството си, но и на поведение. По това време в Народния театър играят „Призраци” на Ибсен. Голямата актриса Мила Павлова вече е болна от рак и режисьорът Генчо Димитров търси дубльорка. Професорът й Кръстю Мирски му предлага да пробва със Стефка. Така тя влиза в Народния театър.
В Молиер я зърва Йордан Марчинков и веднага загубва ума си по нея
Стефка получава предложения за снимки в Москва, но не я пускат, тъй като "Кремълският часовник", в който главен герой е Ленин, започва с гръмко смеещата се нейна продавачка на риба.
С Маргарита Дупаринова са невероятен тандем - Стефка е Мария, а съпругата на великия Апостол Карамитев е Елисавета, неин смъртен враг. Заради баща й, който е бил писар и втори пристав в карловската полиция за кратко време през 30-те години,
Стефка Берова е обявена за "фашистки елемент, промъкнал се в "Народния театър". След като я освобождават, тя 10 дни е в шок, едва не стига до самоубийство. Но разумът й казва, че трябва да продължи да живее. През следващите 22 години актрисата няма да влезе в театър
Днес изпълнителката на песента за Поморие се радва на таланта на дъщеря си Косара.
Обиколих Америка. Познати на дъщеря ми Косара ни взеха на пътешествие, обиколихме около 20 щата - от пустинята до индианските райони, Калифорния, та до Вашингтон и Ню Йорк.
Бях много смела, животът ми бе борба. Сега съм уморена. Загубих битката за семейството. Баща ми и майка ми живяха без мен и починаха без мен. Това са най-страшните неща, които човек може да има. Не опазих и брака си, платих дан на това да бъда цял живот артист.
Бях великолепна актриса. Не съм родена толкова за пеене, а за игра. Аз съм актьор с хубав глас за пеене. Като Васил Михайлов. И когато замених театъра с естрадата, с Данчо играехме песните, сякаш представяхме театрални миниатюри. В началото ме болеше за театъра, но като направихме дуета и започнахме да пътуваме, песента победи болката.
Може би малко съжалявам, че скъсах с актьорското майсторство. Но
край мен бе котило на актриси, съпруги или деца. Пречех им, бях най-добрата с най-добрите роли
И започнаха анонимни писма срещу мен, била съм фашистка издънка.
Тогава работех страшно много. С дуета Берова-Марчинков, който беше не само първият, но и най-добрият в България, изпяхме приказни песни. Работехме всеки божи ден. Нямах майчински, нямах отпуска. Е, един път, преди да се разделим с Данчо, отидохме на море. 2 дни лежахме и спахме. Ами после? Не знам какво се прави, когато се почива. Такава скука! Ние сами си бяхме импресарии. Имахме по 2 концерта на ден, собствен оркестър. По празници се стигаше до 5-6 концерта. Веднъж в Пловдивски окръг имахме 11 концерта за 8 март.
Почнахме в един миньорски забой в 4 часа сутринта, свършихме в 1 часа през нощта. Аз правех графика, бях ръководител на групата. Затова ми казваха не Берова, а Дзверова, защото при мен нямаше „не искам" и „не мога". Така и остана непонятна силата - психическа и физическа, на няколко имена в България.
Първите от нашето поколение. Лили Иванова, Емил Димитров, по-късно Данчето Христова, Ритонците дойдоха по-късно...
На всички ваши читатели им желая здраве и най-подходящото джипи, за да им помага в трудни моменти,
но по-добре да не стигат до него. Все ми повтарят, това е сладко - не яж, че диабетът ще се влоши, че кръвно ще вдигнеш. Хайде, моля ви се! Животът е толкова кратък - от всичко ли трябва да се откажа? А пък толкова обичам баклавички!
Ако имаш и топлина от близки хора и приятели, е чудесно. Пожелавам на всички да си обичат семействата и помежду си също.
