Спомени от соца: 40 ст. струваше прическата „Валентина Терешкова”

Дамите от по-старото поколение не може да не си спомнят социалистическите държавни фризьорски салони. Те нямаха нищо общо със сегашните лъскави центрове за красота, ухаещи на скъпи шампоани, кокосови или бананови балсами, вносни лакове за коса и други ароматни екстри. Всичко беше суперпървобитно, напълно в унисон с цените на услугите. Най-търсена например беше т.нар. водна ондулация, която струваше 40 ст. С бакшиша от 10 ст. всичко ти излизаше 50 ст.

За какво става дума? След чакане на ред между половин и два часа се настаняваш на стола пред олющеното огледало. Фризьорката сипва в една чашка бира (която си носиш!) или вода с лимон (и него си носиш!), наквасва ти с памук косата и пъргаво започва да я навива на ролки. После се чакаше ред за т.нар. каска за сушене на косата. Защото най-често от 3 работеше само една и жените се изпокарваха коя да седне под нея. Веднъж реотан на една вехта каска подпали косата на млада клиентка и салонът се напълни с пушек.

Същото не се отнасяше обаче за най-елитния център за прически в столицата, т.нар. Битов комбинат на бул. „Дондуков”. Тогава все още нов, той беше събрал добри майстори на фризурите. В иначе по-кокетния му салон с десетина огледала подстригваха и правеха прически млади и амбициозни фризьори. Е, топла вода и тук често нямаше, грееха я с бързовари в кофи, за да измият главите на жените от боите. Що се отнася до боите, имаше обикновено само две – кестеняво и тъмнокестеняво, родно производство на „Арома”. Искате руса глава - мажеха с традиционната кислородна вода, от която космите ставаха жълто-червеникави като изгоряла царевица. Но изисканите дами предпочитаха пепеляворусо – това ставаше само с вълшебния прах платине и с връзки. Защото беше доставян на черно на фризьорките от Югославия.

Да се върнем на соцприческите. Всички бяха по един калъп – тупирани глави, прилични на големи кофи. Тази ондулация наричаха на името на космонавтката Валентина Терешкова. Колкото по-силно косата е хванала от полятата върху нея бира или лимона, толкова по-едра става и главата. Идва ред и на лака за коса. Стоп! Никой не беше и чувал за аерозолите с това чудо. Сипваха ни нещо като течно лепило от пластмасов бидон в стъклени пръскачки. Като ти напръскат главата, тя седи като циментирана поне до вечерта. После се залепва за възглавницата и сутрин трябва да станеш заедно с нея и да я отлепиш. Това особено важеше за жените, направили си т.нар. студено къдрене. За него се плащаха 80 ст. и косата се навиваше на много тънки ролки и поливаше с адски смърдящ химикал. А след това всички излизаха от салона, фризирани еднакво като стадо овце. О, минало незабравимо!
 
 
Ирина САМСАРОВА, София