Спомени от соца: Юнаклък на Коледа с прасе и брадва  

Навръх Коледа 1950 г. станах неволен герой, ако едно свинско убийство може да се нарече геройство. Та повече от половинвековната времева дистанция случката, колкото и да е интересна, толкова и глупава, и смешна, и поучителна. А ето и подробностите:

Времето мъгляво, приросява дъжд. Към обяд се прибирам от гости у приятел и гледам вратата на кухнята отворена, а вътре прасето Гошо “домакинства”. Естествено, се ядосах и развиках гневно, изпитвайки голямо желание да раздам заслуженото наказание. 

Прасето се стресна и тръгна да излиза, а до вратата бе подпряна брадвата. Нямах време за разсъждение - взех я и точно когато бе на прага, сварих да го цапардосам с тъпото на брадвата в главата. И то, без да гъкне, т.е. без да изквичи, се гътна и не мърда. Ами сега? Ако умре, няма да става и за ядене. Пък бе наляло има-няма около 90 - 100 кг. Бързо взех кухненския нож от масата и му отделих главата (както сега се изисква от европейската директива за хуманно отношение към животните).

Та след малко обяснително отклонение случката продължава с одиране на кожата за цървули (така се практикуваше тогава), разфасоване - бутове, рибици, сланини, шкембе и черва, които пълнехме с мляно месо и окачвахме на върлина под сачака да съхнат вкусните луканки. И това бе във всяка къща. 

Правя това обяснение, за да се чудят младите как е било възможно това. Щото, ако днес се случи такава картина, до сутринта всичко ще липсва!

Та нататък - идват приятели, както е редно в такива случаи. На масата цяла тава с печени мръвки за мезе на греяната ракия и виното. Белият самун дъхав хляб за наяждане. Всичко това на корем. Веселба и песни до зори. Наистина Коледата е весела! И макар в селото да няма черква и поп, не го изживявахме притеснително. Но Коледа обезателно си я празнувахме истински, сити, весели и спокойни!

Сашо ПАВЛОВ