Спомени от соца: Заплатите бяха 300 лв., хладилникът струваше 500

По телевизията чух Румен Гечев да казва, че при соца бабите подпомагали с пари внуците, а сега е обратно. Не мога да разбера дали това е популизъм, или цинизъм. Минималните пенсии бяха 18 лв. Толкова бяха на моите родители на село, толкова бяха и на над милион селскостопански работници. Месото през 1987 г. струваше 5,40 лв., брашното – 0,60 лв., олиото и захарта бяха по 1,50 лв. (за справка - в. „Работническо дело” от 17.II.1990 г.). Пенсионирах се през 1996 г. и средната ни пенсия под мъдрото ръководство на Румен Гечев и Жан Виденов стана 19 лв. Толкова я завари правителството на Иван Костов. Той поне увеличи пенсиите 4 пъти и ги остави 92 лв. Нито едно правителство досега не ги е увеличавало 4 пъти.

При това положение нито родителите ми, нито аз отделяхме за внуци, а те – за баби. Купих си през соца хладилник с ходатайство за 500 лв., и то от консервен комбинат – по магазините липсваха. Заплатата със съпругата ни беше общо 300 лв. Наложи се да гледам буби на село, за да го купим. За нас почивка на море нямаше, а само помощ на родителите на село за отглеждане на царевица. Един приятел пък занесе на продавачките в ЦУМ кашон с капачки, за да му дадат под рафта цветен телевизор, който струваше 4 заплати.

Прагът на бедност сега май е 348 лв. Имаме позната от Плевенско с пенсия около 300 лв., но е вземала рента 2500 лв. И аз взех 1500 лв. Така са доста пенсионери. Защо ги броят милион и двеста под прага? Нещо, което не може да се установи, да не се пише и говори.
  
Цвето Горанов, Ловеч