По времето на социализма за покупка на лек автомобил се чакаше десетина години. Марките бяха лади, москвичи, вартбурзи и трабанти. Застава, трабант, ЗАЗ, шкода, полски фиат се купуваха по-лесно и много пъти без ред. Волгите бяха достъпни за партийния елит, а западен автомобил можеше да се купи само с валута от “Кореком”.
В края на 80-те години на миналия век се продаваха по 40-50 хиляди нови автомобила годишно. В края на развития социализъм една лада струваше 8500-10 000 лв. Първоначално се правеше вноска от 1500 лв., срещу която се получаваше номер. После хората чакаха да им излезе номерът.
През 1988 г. „Москвич-2140“ струваше 6400 лв., „Трабант“ – 5660 лева, „Волга“ – 11 860 лева. Цената на шофьорския курс през 1989 г., за който записването също ставаше чрез чакане, струваше 220 лв.
При демокрацията пазарът у нас претърпя пълна промяна и западните автомобили тотално изместиха соцвозилата. Чакането на ред за кола е само неприятен спомен от соцминалото. Най-купувани днес у нас са „Фолксваген”, “Тойота”, “Пежо”, “Рено”, “Форд”, “Дачиа” и др. Търговците на нови автомобили дават щедри отстъпки. А по автокъщите в страната се търгуват поне 200 000 коли.