Спомени от соца: „Магурата” беше социалистическото чейнджбюро

Българите от по-възрастното поколение не могат да не си спомнят емблематичното заведение „Магурата” на столичния бул. „Витоша”. Добре го познаваха не само столичани, но и гостите от провинцията, защото в не толкова далечните соцгодини то беше главното чейнджбюро на републиката.

По онова време беше повече от табу да обменяш български левове за долари. Хванат ли те – уволняват те от службата и право в пандиза. Да не говорим пък да ги купуваш от някого. С т.нар. зелени човечета разполагаха единствено онези, чиято съдба се беше усмихнала и работеха в чужбина. Как се стигаше до тази лелейна мечта, на какви условия за вярно членство в БКП и родители - борци за светли комунистически бъднини, трябваше човек да отговаря, какви яки връзки в ЦК, министерствата и парламента трябваше да има зад гърба си, е друга тема.

Сега говорим за рецептата как човек да се сдобие с мизерните 20-30 долара, че да купи от „Кореком” шоколад и дъвки на децата си. Естествено – от „Магурата”. Там беше най-големият черен пазар на валута. Милиционерите го знаеха, но си траеха, защото и те щипваха от този незаконен бизнес. Всякакви дилъри се въртяха край „Магурата”, между тях и маса цигани. Последните, освен бизнесът, крадяха на поразия. Особено ако видят някой по-интелигентен и по тази причина беззащитен клиент. Помня, че изпратих мъжа ми за долари, защото исках да купя от „Кореком” какао с витамини за малката ни дъщеря.
А и имаше вероятност същото лято да отидем за седмица до Гърция. Дадох му цялата си заплата, а той я сложил в задния джоб на дънките си. Когато се договорили с дилъра в един вход на близка кооперация за сделката, бръкнал за парите. Там вече нямало нищо. Същата седмица мой колега също отиде да си купи долари в „Магурата”. Когато се върна в службата и понечи да ги преброи, щеше да получи инфаркт. Най-отгоре върху пачката като първа банкнота имаше 20 долара. Вместо 100 долара на дребно, за които беше дал сума български пари, под нея бяха наредени обикновени измачкани избелели хартийки.
Ето това беше „Магурата”, но и се радвахме. Иначе за долари – забравете!
 
 
Мария Лефтерова, София