Спомени от соца: Активна боркиня ме уволни от злоба, че не я харесвам

Бях изпратен на работа като специалист оптик в магазина за оптически услуги в Асеновград. Бях млад, здрав мъж, запознах се с тамошната школа по вдигане на тежести, която в момента бе най-силната в България, с треньор Любен Райчев и най-добрия щангист, заслужилия майстор на спорта в тежка категория Иван Веселинов. След работа ходех на тренировки три пъти седмично. Успехите ме съпровождаха навсякъде, дори с нежния пол - спортистки.

Наближаваше новата 1962 г. Бях взел от тогавашния известен винопроизводител бай Христо Чорбаджията 10 литра асеновградска малага за посрещането на новата година с приятели вкъщи. Но на 28.12.1961 г. през нощта ми връчиха заповед за мобилизация, и то веднага. Рано сутринта бях в казармата, а от там - транспортиран на позиция край с. Крепос, Хасковско. Зенитни батареи за отбрана на Димитровград. Запасът продължи 96 дни, казано - цяла зима. Напролет, като ни освободиха, ни дадоха 4 дни домашен отпуск. После отидох на работа. След 10 дни ме извикаха в Управлението на предприятието. То беше „Аптечно” - Пловдив. Попитаха ме колко дни съм ползвал отпуска след запаса. Казах им 4 дни - така както бе за всички запасняци от поделението. Тогава жената от личния състав, която беше млада, но активен борец, каза: „Сега ще ти дам още 4 почивни дни”. Не зная какво са говорили с директора, но след 3 дни отново ме повикаха в Управлението и ми връчиха заповед за уволнение.

Заповедта бе със следния текст: „За 2 дни безпричинно отсъствие от работа, за хулигански прояви и ходене на тренировки по време на работа се наказва...” (изредени всички букви от Кодекса на труда!). Останах като гръмнат, та аз дотогава нямах дори едно мъмрене или някакво наказание. След това личният състав запечата магазина и започна ревизия. Ровейки по чекмеджетата, в едно от тях намери 2 броя нови презервативи и едно списание, в което на една от страниците имаше снимки на хубава жена, доста разсъблечена, такива каквито има сега по вестниците. Тя ги взе и ядовито каза: „Не напразно се носи славата ти, че около теб се въртят много жени”.

След това уволнение аз не можех да си намеря работа където и да си подавах молби. Отнесох се до правораздаването. Съдът излезе със следното решение - по кодекс се давало 2 дни преди запаса и два дни след запаса, но никъде не пишело за внезапен запас, какъвто бе нашият, а той беше поради събитията в Куба и САЩ, когато се очакваше сблъсък. Всички запасняци ползваха 4 дни, а мен ме наказаха така жестоко. Това беше следствие на злобата на жената от личния състав, на която не обръщах никакво внимание.

След 96 дни запас и 4 месеца без работа как се живее. Най-после намерих работа в ДАП клон №3. Най-големият товарен клон в Пловдив. Назначиха ме да мия коли и да правя демонтаж и монтаж на спукани гуми. По-късно ми дадоха товарна кола, за да карам трупи от Родопите. След като видяха работата ми и дисциплината, ме преместиха в колоната, която караше зарзават по нашето крайбрежие.
Спомени от социализма и тогавашното фалшиво правораздаване.
 

Георги МУЛЕВ, пенсионер, Пловдив