Спомени от соца: Сестра ми се влюби в чужденец, обвиниха я в предателство  

В недалечното соцминало българка да се омъжи за чужденец беше истинско събитие. Сестра ми отиде на гости на съученичка в Лондон и там се запозна с един англичанин. Пламнала любов, писаха си 3 години, говореха по телефона, виждаха се през лятото на нашето Черноморие и решиха да се оженят. И започна ходенето по мъките. Трябваше от тогавашния райсъвет специално разрешение сестра ми да сключи брак с чужденеца. Попълни тя куп документи, биографии, въпросници, декларации, представи като поръчители  - че е добро момиче, двама стари партийци и зачака. Срокът за разглеждане на бумагите – 2 месеца.

Ни звук ни стон от Райсъвета. С връзки потърсихме следите на папката с документи, забутана в едно чекмедже на чиновничката, другарката Кисьова. Измъкна я тя от там и привикаха сестра ми на разговор в съвета. Някакво ченге на средна възраст взе да я убеждава, че това си е чисто предателство и в България има достатъчно мъже – да зареже Джефри и да си остане тук. Тя каза, че го обича и няма да се откаже от него. Мина още месец – общо станаха 3. Пак ни звук, ни стон от райсъвета. Намерихме нови връзки на високо равнище – човекът ни пошушна, че без пари няма да стане. Трябвало 5000 лв., за да се подбутнат нещата. Дадохме ги. Тогава пак повикаха сестра ми в съвета, пак същият разпитвач я подложи на унизителен разпит. Бременна ли сте, накрая я попитал. Не съм, отговорила сестра ми.

Ами тогава защо бързаш, бе момиче, да се жениш! Нека „втасат” нещата между вас... Това ни дойде в повече. Този път в скандала, който вече се точеше 5-ти месец, се включи и наш братовчед, известен политик. Той каза, че трябвали още 1000 лв. за служител в МВР, и нови документи, които щели да са готови до седмица. Дадохме хилядарката. И... получихме разрешението, но бракът да стане в България. Скорострелно Джефри беше привикан в София, но не му разрешиха да спи в дома на сестра ми. Настанихме го в Парк хотел „Москва”. Човекът беше толкова потресен от идиотиите и от пълчищата хлебарки през нощта, че  получи сърдечна криза. Ама все пак го замъкнахме на другия ден в гражданското на ул. „Леге”. Сложи човекът историческия си подпис и срамната сага  приключи. Само че никога няма да се забрави, нали?
 
 
Стела Богданова, София